— Момче, погуби го ти с твоите думи!
После веднага наредил да го съблекат и да го положат върху леглото, а щом това било сторено, дълго се трудил, докато спрял кръвотечението. Инак рицарят неминуемо щял да умре.
През целия този ден Ланселот нито отворил очи, нито продумал дума, а лежал, сякаш бил полумъртъв. На следващия ден обаче възвърнал силите си и давал вид, че не чувства нито слабост, нито болка, а е напълно излекуван. По някое време рекъл на своя лекар:
— Лечителю, благодарение на Господ Бог и опирайки се на своите знания, ти положи толкова усилия и такива големи грижи за мен, че сега се чувствам напълно здрав и читав, нещо повече, годен съм да яздя, без да се притеснявам за каквото и да било. Затова бих искал да се видя с дамата, чието е това имение, както и с моя съратник — рицаря, който ми оказа неоценима помощ, докато лежах тежко ранен, — за да се сбогувам с тях, преди да отпътувам за турнира, на който ще присъства цветът на рицарството от цял свят.
— Ха! Сеньор! — извикал лечителят. — Какво говориш? Качиш ли се ако ще върху най-добрия кон на света, няма да изминеш и една английска миля, без да паднеш мъртъв, и не ще се намери на света човек, който да може да ти помогне. Ти все още си толкова слаб и болен, че не виждам кой освен Господ Бог може да те излекува и възстанови напълно.
— Ха! Драги докторе! — възкликнал на свой ред Ланселот. — Заклевам те в името на Божията любов, няма ли да ми кажеш нещо друго?
— Не, в никакъв случай! — отвърнал му лекарят. — Единственото, което ще ти кажа, е, че ще бъдеш мъртъв, ако мръднеш оттук в това състояние.
— Бога ми — възроптал Ланселот, — ако не отида на турнира в Танебург, никога няма да оздравея, а ще умра от мъка. А щом ще се мре, по-добре е да умра на конското седло, отколкото на това тук ложе.
— Постъпи, както сърцето ти подсказва — рекъл лечителят, — но според мен няма да стигнеш доникъде. И понеже не искаш да се довериш на моя съвет, оставям ви и теб, и твоята компания, защото ако умреш по пътя, не бих искал това да се приписва на мен, а ако се оправиш — и дано с помощта на Господ Бог това наистина да стане, — не искам нито да ме хвалят, нито да ме порицават.
— Ха! Драги докторе — отново не се съгласил Ланселот, — нима ще ме изоставиш просто ей така, след като досега положи такива грижи и толкова ми помогна в тежката болест? Ще ти даде ли сърце да постъпиш така?
— Бога ми! — възкликнал лечителят. — Не само ще ми даде сърце, аз съм длъжен да те оставя, защото не искам толкова славен рицар да умре и аз да съм отговорен за това.
— Любезни докторе — рекъл Ланселот, — нима ми казваш с цялата си отговорност, че няма начин да не умра, ако тръгна в това състояние оттук за предстоящия турнир в Танебург?
— Казвам ти с цялата си отговорност — настоял лекарят, — че ако ще целият свят да ти се притече на помощ — с изключение, разбира се, на Господ Бог, — не ще изминеш и две левги, и вече ще си паднал мъртъв на пътя. Ако обаче останеш тук с мен още петнадесетина дни, смея да твърдя, че с помощта на Господ Бог ще ти възвърна здравето и силата до такава степен, че ще можеш да препускаш на воля, накъдето си пожелаеш.
— Докторе — рекъл тогава Ланселот, — щом нещата стоят така, ще остана, но съм толкова огорчен и ядосан, колкото никой друг на света.
Сетне се обърнал към стоящия край него оръженосец от Нортумберландия, който му бил донесъл вестта за турнира и когото той с най-искреното намерение да отиде в Танебург, бил задържал още на сутринта, за да има кой да му прави компания по пътя:
— Драги приятелю, тръгвай сам, защото, както стана ясно, аз ще трябва да остана тук. Като пристигнеш в Танебург и видиш монсеньор Говен и кралица Гениевра, поздрави ги от името на рицаря, спечелил турнира в Уинчестър. А ако те попитат как съм, в никакъв случай не бива да им казваш нито в какво състояние съм, нито къде се намирам.
Младежът обещал да изпълни заръката му. Сетне се качил на жребеца си и препуснал далеч от имението, докато не се озовал в Танебург. А тъй като бил приближен на краля на Северен Уелс, се настанил при него да прекара нощта преди началото на турнира, обявено за следващия ден. Като се свечерило, месир Говен също дошъл в дома на краля с желанието най-вече да се види с Боорт и неговата компания, както и да си поговори с тях. Те от своя страна го приели с голяма радост и му устроили богата гощавка.