Въпросният младеж се оказал виночерпецът на пиршеството. По някое време, тъкмо бил коленичил, за да налее вино на монсеньор Говен, той започнал да се усмихва, понеже през ума му внезапно преминал споменът за лудостта на рицаря, който искал да дойде ранен на турнира. Като видял това, месир Говен много се зачудил и решил, че тази работа не ще да е случайна. Затова отпил от поднесеното му вино и рекъл:
— Младежо, моля те да ми отговориш на един въпрос.
Прислужникът му казал, че на драго сърце ще му отговори, стига да може. Затова нека да си зададе въпроса.
— Искам да те попитам — казал тогава месир Говен — защо се усмихваше така странно преди малко.
— Бога ми — отвърнал младежът, — спомних си за най-смахнатия рицар, когото някога съм виждал, та дори изобщо съм чувал да се говори. Той беше, така да се каже, смъртно ранен, и в това си състояние пак искаше да дойде на турнира, без изобщо да обръща внимание дали лекарят му позволява, или не. А беше толкова зле, че едва можеше да говори. Не ти ли се струва, че този човек не беше много добре с главата си?
— Ха! Любезни приятелю — възкликнал месир Говен, — кога видя този рицар, за когото разказваш? Доколкото мога да си представя от казаното, твърдя, че той е изключително достоен мъж и ако това е било по силите му, едва ли някой щеше да го удържи да не се яви на турнира. Дано Господ го наспори със здраве, че е много жалко, когато болест възпира един доблестен мъж да прояви своята храброст.
— Господ ми е свидетел — отвърнал младежът, — че не знам кой е той, но според това, което разправяха за него, мога смело да кажа, че мнозина го смятат за най-добрия рицар на света. Впрочем когато на сутринта тръгвах насам, той ме помоли да поздравя и теб, и кралицата от името на рицаря, спечелил наградата на турнира в Уинчестър.
Като чул тези думи, месир Говен тутакси се досетил, че този човек може да е само Ланселот. Затова се обърнал към младия прислужник:
— Ха! Драги приятелю, кажи ми къде остави рицаря, за когото ми говориш?
— Сеньор — отвърнал младежът, — не мога да ти кажа, защото ще изменя на думата си.
— И все пак от твоите думи следва, че той е ранен, нали така?
— Сеньор, ако съм разкрил това, много съжалявам за бъбривостта си. Разприказвал съм се за неща, които би трябвало да премълча. При все това те моля, ако видиш преди мен госпожа кралицата, да я поздравиш от името на рицаря, за когото стана дума.
Месир Говен обещал, че ще стори това на драго сърце.
Разказът на младежа силно развълнувал тримата братовчеди, които присъствали на разговора му с монсеньор Говен. Те веднага схванали, че рицарят, за когото станало дума, е Ланселот, защото нямало кой друг да праща поздрави на кралицата и монсеньор Говен. Затова силно притиснали младежа да им каже къде го е оставил. Той обаче им отвърнал, че колкото и да са настоятелни молбите им, няма да им съобщи нищо повече.
— Но какво ти пречи да ни кажеш къде си го видял? — упорствали те.
За да се отърве, младежът им посочил друго, а не истинското място, където се намирал Ланселот. Тримата заявили, че веднага след края на турнира ще тръгнат да го търсят и няма да спрат, докато не го намерят.
На другата сутрин в равнината под Танебург се събрали рицарите от четири кралства*45 срещу тези от Кръглата маса. Провели се забележителни двубои с копия и множество битки с мечове. Равнината била изпълнена с чуждестранни рицари, надошли да се сражават срещу тези от кралство Логрия и от Кръглата маса, които се славели с уменията и храбростта си. Най-ярко от всички присъстващи обаче блестели рицарите от фамилията на крал Бан. Не им отстъпвали Боорт и месир Говен.
Като разбрал, че Ланселот не присъства на турнира, кралят много се огорчил, защото голяма част от хората били дошли най-вече за да видят Ланселот и да си поговорят с него. Затова още там той обявил, че само след месец ще устрои нов турнир в полето пред Камелот. Новината била посрещната с всеобщо одобрение, след което всички тръгнали да се разотиват и край Танебург не се случило нищо повече.
Същия ден кралят казал на Боорт да дойде заедно с компанията си в двора му, ала той заявил, че няма да стори това, преди да получи достоверни новини за Ланселот. От своя страна месир Говен препредал на кралицата разказа на младежа за Ланселот, описал й как той искал да дойде на турнира, но лекарят му не го пуснал, защото бил много тежко ранен.
45
43* Медиевистът Жан Фрапие сочи следните четири кралства: Шотландия, Ирландия, Уелс и Северен Уелс.