Кралицата обаче не искала да повярва, че Ланселот се е залежал тъй дълго, а смятала, че госпожицата, която месир Говен толкова й бил похвалил, била истинската причина за отсъствието му. Според нея било очевидно, че той е останал при новата си възлюбена и че нямало друго обяснение за неявяването му в кралския двор. В този миг го мразела толкова силно, че не се срамувала от желанието си да го види как страда.
Що се отнася до Боорт и неговата дружина, които напуснали двора заради отсъствието на Ланселот, към тях тя изпитвала не само най-добри чувства, но и такова огорчение, задето ги изгубила, че направо не знаела какво да прави. Много й се искало, ако можело някак да стане, да се завърнат в двора, защото се чувствала прекрасно в тяхно присъствие и нямала приближени, които да цени по-високо от тях.
В миговете, когато се озовавала сама, тя понякога си казвала, че не познава друг рицар, толкова способен да упражнява властта над едно могъщо кралство, колкото Боорт от Гон. Поради голямата си привързаност към него тя много съжалявала за отсъствието на цялата му компания.
Кралят останал три дни в Танебург, за да си отпочине добре. По някое време поканил Боорт и неговите приятели, които се намирали при краля на Северен Уелс, да му дойдат на посещение. Те отговорили, че няма да мръднат наникъде, преди да получат известия за Ланселот. Затова на другия ден Артур напуснал Танебург и, придружен от своите придворни, поел по пътя към Камелот. Боорт пък още същия ден се простил с краля на Северен Уелс и неговата свита. Към дружината на Боорт се присъединил и месир Говен с думите, че няма да се отдели тях, докато не намерят заедно Ланселот. Затова побързали да препуснат към онова място, където младият слуга им бил казал, че е оставил непознатия за него рицар. Ала като пристигнали там, не намерили човек, който да знае нещо за него. Тогава месир Говен рекъл на Боорт:
— Сеньор, аз съм на мнение, че трябва да отидем в Ескалот. В тази крепост има един дом, където според мен можем да получим сведения за това, което търсим.
— Сеньор — отвърнал му Боорт, — и аз бих искал да отидем там, защото много ми се иска да намеря колкото се може по-скоро моя братовчед.
Всички побързали да отпътуват и препускали през целия ден чак докато се свечерило, а нощта прекарали в една горичка. На другия ден, още на развиделяване, те скочили на конете си и препуснали по хладината. Продължавали да яздят на дълги преходи, докато не пристигнали в Ескалот.
Месир Говен влязъл в дома, в който се бил настанил преди време, като не пропуснал да отведе Боорт в стаята, където се намирал щитът на Ланселот. За негово щастие го намерил все още да виси в нея, и се обърнал към своя спътник:
— Сеньор, виждал ли си някога този щит?
Боорт отвърнал, че е оставил същия този щит в Камелот, преди да се отправи за турнира в Уинчестър. Тогава месир Говен пратил да повикат стопанина на къщата, за да му зададе някои въпроси. Още с идването му той казал:
— Драги сеньор, искам от теб една голяма услуга: моля те в името на човека, когото обичаш най-много на света, да ме осведомиш къде се намира рицарят, на когото принадлежи този щит. Защото знам със сигурност, че ти е известно къде е той в този момент, и стига да искаш, можеш да ни насочиш към него. Ако обаче не желаеш да отговориш на моята молба, бъди сигурен, че ще ти причиним големи неприятности и ще влезем в истинска война с теб.
— Ако съм убеден, че ме питаш за негово добро, ще те осведомя — отвърнал му стопанинът. — Ала инак няма да го сторя за нищо на света.
— Уверявам те в името на всичко, което дължа на Господ Бог — отвърнал му месир Говен, — че едва ли има други, които да го обичат повече от нас и да са готови да направят за него какво ли не. Именно защото не сме го виждали от доста време и не знаем дали е болен, или не, вече осем дни обикаляме да го търсим.
— Останете тогава тази вечер у нас — рекъл стопанинът на дома, — а утре, поискате ли да тръгнете, ще ви обясня къде да го намерите. Дори мога да ви дам един от моите прислужници, който да ви покаже правилния път.
Тази нощ Боорт и компанията му останали в Ескалот, преизпълнени с радост и много по-щастливи, отколкото се чувствали напоследък, заради благоприятните новини, които били научили току-що. На сутринта всички се надигнали още на развиделяване, а когато слезли в голямата зала, намерили в нея своя гостоприемец. Неговият син, който бил болен, когато на път за Уинчестър Ланселот посетил техния дом, вече бил напълно оздравял и затова им предложил да ги изпроводи до имението, в което се намирал търсеният от тях рицар.