Всички на драго сърце приели предложението му, след което се простили със своя домакин, скочили на конете и препуснали с такава бързина, че още същата вечер се озовали в имението на дамата, приютила при себе си ранения Ланселот. Той пък вече бил дотолкова укрепнал, че можел да излиза на разходка из околността.
Още с пристигането си Боорт и спътниците му слезли пред портите на имението. В този момент Ланселот бил излязъл на двора и се разхождал в компанията на мъжа, който го бил излекувал. С тях бил и рицарят, който го придружил на турнира, а след това, по време на възстановяването му, бил от сутрин до вечер неотлъчно до него.
Още с влизането им в двора Ланселот тутакси ги забелязал и недейте да питате дали радостта му била голяма. Втурнал се той към Боорт и го приветствал с „добре дошъл“. Същото сторил и с Хектор, Лионел и монсеньор Говен, като възторгът му бил особено голям от срещата с последния. Сетне се обърнал към всички с думите:
— Драги сеньори, добре сте дошли!
— Сеньор, Господ да ти даде цялата Си благодат! Огромното ни желание да те видим и преголемият ни страх, че те нямаше на турнира в Танебург, ни накара да се заемем с твоето търсене. И ето че с Божията помощ успяхме да го доведем до добър край. Намерихме те дори по-бързо, отколкото се надявахме. Ала, за Бога, кажи ни как си и какво точно ти се случи, защото онзи ден до нас достигнаха слухове, че си бил много тежко болен.
— Слава Богу, вече се чувствам много добре — отвърнал Ланселот. — Трябва ми още съвсем малко, за да се оправя напълно. Истина е обаче, че бях много зле и много се натърпях, защото бях в смъртна опасност. Така поне ми каза моят лечител.
— Сеньор — попитал Боорт, — откъде според теб те сполетя тази болест?
— Знам много добре откъде ме сполетя — отвърнал Ланселот. — На турнира в Уинчестър получих тежка рана, която един рицар ми нанесе по време на сражението. Тя се оказа далеч по-опасна, отколкото си мислех и ми изглежда до ден-днешен, защото все още не съм възстановен дотолкова, че да скоча на коня и да препусна с предишната лекота.
— Сеньор — обадил се месир Говен, — след като вече си тръгнал на оздравяване, не ме е особено грижа за претърпените страдания, защото и ти никога не си им обръщал голямо внимание. Кажи ми по-добре кога смяташ, че ще си в състояние да се завърнеш в двора.
— Стига да е угодно Богу — отвърнал Ланселот, — няма да се наложи да ме чакате дълго.
Тогава в разговора се намесил лечителят на рицаря, който казал на монсеньор Говен:
— Сеньор, можеш да бъдеш уверен, че той ще бъде напълно здрав точно след осем дни, когато ще може да язди и да носи оръжие със същата мощ, с каквато го е правил на турнира в Уинчестър.
Всички в един глас възкликнали, че това е една прекрасна новина.
На другия ден, когато се настанили да вечерят, месир Говен през смях попитал Ланселот:
— Сеньор, разбра ли поне кой е онзи рицар, който ти нанесе тази рана?
— Не, нямам никаква представа — отговорил Ланселот. — Ала ако успея да разбера кой е, и ако по случайност го намеря на някой турнир, мисля, че ще бъде щедро възнаграден за всички добрини, които е сторил. Защото в мига, в който се изпречи насреща ми, ще усети дали мечът ми може да посича стомана, или не може. Колкото кръв източи той от хълбока ми, толкова, ако не и повече, ще източа аз от главата му.
Тогава монсеньор Говен започнал да пляска с ръце и да подскача от радост, след което рекъл на Боорт:
— Хайде сега да те видим какво ще направиш, защото човекът, който те заплашва, не е измежду най-големите страхливци на света. Лично аз, ако ми се бе заканил такъв славен рицар, едва ли бих имал и миг покой, докато не се помиря напълно с него.
При тези думи Ланселот останал много озадачен и затова се обърнал към Боорт:
— Боорте, нима си бил ти рицарят, който ми нанесе тази рана?
Боорт се почувствал толкова гузен, че изобщо не знаел какво да каже, защото нито имал смелостта да си признае, нито наглостта да отрече. В края на краищата събрал сили и рекъл:
— Сеньор, ако аз съм този, който ти е нанесъл раната, наистина много съжалявам, но никой не би трябвало да ме упреква за това. Защото ако си бил ти, както ме обвинява месир Говен, то ти така се бе пременил, че нямаше как да те разпозная в доспехите на новопосветен рицар, след като знам, че носиш оръжие не по-малко от двадесет и пет години. Не виждам как при това положение бих могъл да се досетя, че си ти. Ето защо съм на мнение, че не би трябвало да ми имаш зъб.