Ланселот му отвърнал, че не таи никакво озлобление срещу него, защото наистина е така, както казва.
— За Бога, драги братко! — възкликнал тогава Хектор. — От онзи ден ми е останал славният спомен, че ме накара да почувствам колко е твърда земята, в момент, когато нямах никаква нужда от това.
На което Ланселот отвърнал през смях:
— Скъпи братко, надявам се, че няма да се оплакваш от мен, както аз не се оплаквам от теб, защото двамата с Боорт бяхте рицарите, които ми попречихте най-много да постигна намеренията си на този турнир. През цялото време ми се пречкахте насреща с единствената цел да ме затруднявате и в края на краищата да ме посрамите. Мисля, че щях да отнеса наградата за този ден, но вие ми я отнехте. Затова ви казвам, че никога никъде не съм срещал двама рицари, които да ми създадат толкова неприятности и да ме поставят в толкова тежко положение, както го сторихте вие. Няма да ме чуете да говоря втори път за това, още повече, че ви прощавам за всичко.
— Сеньор — рекъл месир Говен, — сега вече и ти си наясно колко добре умеят двамата да си служат с копието и меча.
— Несъмнено — отвърнал Ланселот. — Изпитах го вече на собствен гръб, да не говорим, че все още нося твърде видими белези от техните умения.
Разговорът продължил още дълго да се върти около събитията от онзи турнир. Месир Говен нарочно го подклаждал, защото виждал, че Боорт се чувства толкова огорчен и посрамен, сякаш бил извършил най-голямото престъпление на света.
Така прекарали в имението цяла седмица, много радостни и щастливи да виждат как Ланселот си възвръща здравето и силите. През цялото време обаче Боорт не посмял да му разкаже за разговора си с кралицата от страх, че Ланселот може да се развълнува много силно, ако чуе жестоките й думи по негов адрес.
Ала на това място разказът спира да говори за тях и се връща към крал Артур.
VII
Разкритията на Моргана
И тъй, сега в нашата история се разказва, че когато крал Артур заедно с кралицата напуснали Танебург, те препускали първия ден, докато стигнали в един свой замък, наречен Таурок*46. В него те прекарали нощта заедно с голяма свита от рицари, а на следващия ден Артур наредил на кралицата да отпътува за Камелот. Самият той останал в продължение на три дни в Таурок. Като отпътувал от замъка, стигнал до една гора, в която някога Ланселот бил прекарал като пленник цели две зими и едно лято у вероломната Моргана**47. Тя и до днес продължавала да живее там, обкръжена с голяма свита, която целогодишно й прави компания.
Кралят навлязъл в гората заедно със своите хора, ала не се чувствал съвсем здрав. След като пътували доста време през нея, в края на краищата се отклонили от правилния път. Продължили да се лутат из гъсталаците, докато взело да притъмнява. Тогава кралят се спрял и попитал хората от свитата си:
— Какво ще правим? Май се изгубихме в гората.
— Сеньор — отвърнали му те, — по-добре е да останем намясто, отколкото да продължим да блуждаем. Така няма да постигнем нищо, освен да се изтощим съвсем, понеже не знаем дали и къде в тази гора има дом или убежище. Имаме достатъчно храна, ще опънем шатрата ти на ето тази ливада, ще се наспим през нощта, а утре, ако даде Господ, още на тръгване ще намерим пътя, който ще ни изведе на воля извън гората.
Кралят се съгласил с това предложение и тъкмо започнали да разпъват шатрата, изведнъж двукратно се разнесъл звук от рог, който, както изглеждало, се намирал съвсем близо до тях.
— За Бога — възкликнал кралят, — тук наблизо има хора! Идете да видите кои са.
Туси Сагремор***48 Щуравия скочил на коня си и препуснал право натам, откъдето бил чул тръбенето на рога. Не му се наложило да язди дълго, защото се натъкнал на замък с висока и мощна кула, завършваща с отчетливо изрязани бойници и заобиколена с яки стени. Приближил се той до портата, слязъл от коня и започнал силно да вика. Като чул, че отвън има хора, стражникът, охраняващ портата, го попитал кой е и какво иска.
47
48** В
48
48*** Сагремор Щуравия или Безмерни (