— Аз съм рицарят Сагремор Щуравия — отвърнал той. — Изпраща ме крал Артур, който се намира наблизо в гората, за да съобщя на всички в замъка, че има намерение да прекара тази нощ тук. Така че пригответе се да го посрещнете, както подобава, защото само след малко ще ви го доведа заедно с цялата му свита.
— Драги сеньор — провикнал се на свой ред стражникът, — почакай малко, ако обичаш, докато известя новината на моята господарка в замъка, а после веднага ще се върна при теб с нейния отговор.
— Какво? — удивил се Сагремор. — Нима този замък си няма господар?
— Не, няма си — отвърнал му стражникът.
— Върви тогава и се връщай, ама побързай, защото никак не искам да чакам — съгласил се рицарят.
Стражникът бързо се изкачил по стълбите и се озовал при своята господарка. Предал й дума по дума вестта, че крал Артур иска да прекара нощта в замъка. Като чула това, Моргана много се зарадвала и наредила на своя слуга:
— Бързо се връщай и кажи на рицаря да доведе краля тук. Предай му още, че ще го посрещнем по възможно най-добрия начин.
Младежът се върнал при Сагремор и му предал думите на господарката си. Тогава последният препуснал обратно и щом се озовал при краля, побързал да му каже:
— Господарю, имал си голям късмет, защото ти намерих място за пренощуване, където ще прекараш нощта, както ти душа иска. Поне така ми казаха хората там.
Като чул това, кралят наредил на хората от свитата си:
— Да се качваме на конете и да вървим право натам!
Всички изпълнили нареждането му и Сагремор ги повел към замъка. С пристигането си заварили портите му отворени, влезли вътре и се озовали в едно толкова прелестно и красиво, толкова богато и привлекателно място, че се почудили дали са виждали през живота си такъв прекрасен и добре устроен замък. Пространството било осеяно с огромен брой свещи, хвърлящи толкова силна светлина, че всички се дивели как е възможно подобно нещо, а освен това нямало стена, която да не е покрита с копринена тъкан.
Смаян, кралят попитал Сагремор:
— Сеньор, виждал ли си такава великолепна украса?
— Не, господарю, никога не съм виждал нещо подобно — отвърнал му той.
Кралят се прекръстил от удивление, тъй като никога не бил виждал нито църква, нито дори катедрала, чиято вътрешност да е декорирана с по-богата украса от тази, която покривала стените в двора на замъка.
— Бога ми! — възкликнал той. — Изобщо няма да се учудя, ако вътре е пълно с немислими богатства, след като дори отвън всичко е толкова смайващо.
Слязъл кралят от коня, последван от всичките си приближени, а когато влезли в голямата зала, били посрещнати от Моргана и нейната свита, наброяваща навярно цяла стотица дами и рицари, пременени и едните, и другите с такъв разкош, че на никой празник през целия си живот Артур не бил виждал по-бляскаво и разточително облечени хора. Като видели, че кралят влиза при тях, всички те в един глас се провикнали:
— Господарю, добре си дошъл при нас! Никога досега не сме се радвали на такава голяма чест! За нас е неизразима радост, че ще останеш да нощуваш тук!
В отговор кралят им пожелал Господ Бог да прати на всички радост и благодат. Сетне прислугата се завтекла и го отвела във великолепно обзаведена стая, от която той не си спомнял да е виждал нещо по-красиво и очарователно.
Веднага щом кралят седнал и си измил ръцете, в залата били подредени множество трапези, на които се настанили рицарите от неговата свита. Млади девойки започнали да поднасят такова разнообразие от ястия, сякаш в замъка се били подготвяли не по-малко от месец за пристигането на краля и неговите придворни. Артур никога през живота си не бил сядал на маса, отрупана с подобно изобилие от златна и сребърна посуда. Дал си сметка, че ако се намирал в столицата си Камелот и си бил поставил за цел да устрои пиршество с възможно най-голямото богатство на ястия, едва ли щели да му предложат по-голямо разнообразие, нито пък щели да му ги поднесат с по-голямо изящество. Затова всички гости се дивели откъде ли би могло да произхожда цялото това изобилие.
След като попирували, колкото им душа искала, кралят се заслушал в звуците на всевъзможни известни нему инструменти, които долитали от съседната стая. Те свирели заедно такава изящна и приятна мелодия, каквато той никога дотогава не бил чувал. Стаята била озарена от изключително силна светлина. Не след дълго оттам излезли две много красиви девойки, носещи по един златен свещник с огромна горяща свещ. Те се приближили до краля и му казали: