— Сеньор, ако ти е угодно, можеш да се оттеглиш за почивка, защото нощта вече доста напредна, а ти си яздил дълго и навярно си много изморен.
На това им предложение кралят отвърнал:
— Да, бих искал да си легна, защото наистина имам нужда от почивка.
— Господарю — рекли тогава девойките, — дойдохме при теб, за да те отведем до твоята спалня, както ни бе наредено.
— Това е и моето желание — бил отговорът на краля.
Тогава кралят станал и те го отвели в същите покои, в които преди години Ланселот прекарал немалко време. Стените й били украсени с картини, изобразяващи любовта му с кралица Гениевра*49. Точно в тази стая девойките настанили крал Артур, а когато той заспал, се върнали при своята господарка.
Моргана дълго мислила за краля, защото желаела да му съобщи цялата история на любовта между Ланселот и кралица Гениевра, ала същевременно се бояла да не би Ланселот да разбере, че кралят е научил истината от нея, защото тогава нямало кой да му попречи да я убие. В подобни мисли прекарала голяма част от нощта, питайки се дали да проговори, или да премълчи: ако проговорела, заплашвала я смъртна опасност, защото Ланселот можел да научи кой го е предал; ако прикриела истината, едва ли някога щял да й се удаде подобен случай да му я каже.
Угнетена от тази раздвоеност, тя най-сетне заспала. Призори станала и отишла при краля. Поздравила го много любезно и му казала:
— Сеньор, моля те за една услуга в отплата за всички добрини, които съм ти сторила.
— Дължа ти я — отвърнал кралят — стига да е нещо, което мога да изпълня.
— Съвсем постижимо е — настояла Моргана. — И знаеш ли за какво става дума? Да останеш тук днес и утре. Бъди сигурен, че дори и да отидеш в най-добрия от градовете, които са ти подвластни, никъде не ще намериш по-изискано обслужване и по-добър прием, отколкото при мен. Защото няма да има желание, което да изречеш, и то да не бъде изпълнено.
Той отговорил, че ще остане, щом й е обещал.
— Сеньор — рекла тогава тя, — ти се намираш в дом, обитаван от хора, за които твоето присъствие е истинско щастие. Знай, че няма на света друга жена, която да те обича повече от мен. И това е съвсем естествено, стига да не е изчезнала кръвната връзка между нас.
— Госпожо — попитал учуден кралят, — коя си, че толкова много ме обичаш, както излиза от думите ти?
— Сеньор — отвърнала му тя, — аз съм твоята най-близка по кръв приятелка, защото се наричам Моргана и съм твоя сестра**50. А ти беше длъжен да ме разпознаеш, а не да ме гледаш като непозната.
Кралят се вгледал в дамата и разпознал в нея сестра си. Скочил тогава от леглото, зарадван повече от всичко на света, и й казал, че е щастлив от това приключение, в което е бил въвлечен по волята на Господ Бог.
— Уверявам те, сестро — възкликнал той, — много години живея с убеждението, че отдавна си напуснала този свят. Ала щом Господ Бог е пожелал да те намеря жива и здрава, на тръгване ще те отведа с мен в Камелот, за да заживееш отсега нататък в двора и да правиш компания на моята съпруга кралица Гениевра. Убеден съм, че тя ще те посрещне с голяма радост и ще бъде щастлива да научи истината за теб.
— Драги братко — отговорила му тя, — не искай от мен подобно нещо. Казвам ти най-откровено, че никога няма да дойда в двора, а ако замина оттук, то ще е за остров Авалон, където живеят дамите, познаващи всички чародейства на света51***.
Кралят побързал да се облече и приготви, сетне приседнал на леглото си, сложил сестра си да седне до него и я заразпитвал как е и какъв е бил животът й досега.
Тя му разказала откровено за една част нещата, а за друга премълчала. Така, улисани в разговор, двамата останали чак до първия час на деня****52.
През този ден времето било много хубаво, слънцето се издигнало и заблестяло, нахлувайки отвсякъде в стаята и осветявайки я по-ярко отпреди. Кралят и сестра му продължавали да седят сами и да се наслаждават на подетия разговор. След като достатъчно се разпитвали един друг за миналото, кралят се огледал около себе си и погледът му паднал върху картините и портретите, нарисувани от Ланселот, докато пребивавал в този замък като затворник. Артур бил достатъчно грамотен, за да прочете какво пишело. Затова, когато забелязал надписите под картините, обясняващи съдържанието им*53, той се заел да ги чете и тутакси си дал сметка, че в украсата на тази стая са увековечени подвизите на Ланселот от времето, когато бил новопосветен рицар. Не забелязал да са изобразени някакви измислени геройства, за които да не знаел, тъй като в двора му донасяли за славните деяния на Ланселот веднага щом ги извършел.
49
50* По същия начин и Тристан, далеч от своята любима, поръчва статуи на Изолда, Бранжиен и дори на кучето Хюсден. Вж.
50
50** Моргана е заварена сестра на Артур, дъщеря на Игерна (майката на Артур) и на херцога на Тинтагел.
51
50*** В артуровските романи остров Авалон се свързва с Другия свят на келтите. В края на романа вероятно там Моргана отвежда със своята ладия смъртно ранения Артур. Въпросните дами са очевидно феи. Според латинския разказ на Джефри Монмутски
52
50**** Понятието за час през Средновековието съответства на по-едри отрязъци от дневното време: първи час — 6–7 ч. сутринта, момента на развиделяване; трети час — 9 ч. сутринта; шести час — пладне; девети час — към 3 часа следобед.
53
51* Изобразителното средновековно изкуство (иконография, стъклописи, скулптури, миниатюрни рисунки в ръкописите) не е реалистично. Оттук и необходимостта от надписи, указващи идентичността на изобразената фигура.