— Достатъчно! — извикал кралят. — Върху тези картини са запечатани моят позор и предателството на Ланселот. Но кажи ми, моля ти се, кой е художникът, който ги е нарисувал.
— Самият Ланселот, сеньор, и ще ти кажа кога стана това. Спомняш ли си за два турнира в Камелот, когато рицарите от Кръглата маса отказаха да участват в състезание, в което предстои да се сражават срещу Ланселот, защото той печелеше наградите във всички турнири? Като узна това, Ланселот се обърна срещу тях, принуди ги да напуснат бойното поле и да се върнат в Камелот. Спомняш ли си за тези събития?
— Как да не помня? — рекъл кралят. — Този турнир все още е като че ли пред очите ми. Никога и никъде не съм виждал рицар да върши такива подвизи, каквито извърши този ден Ланселот. Но защо ми споменаваш за всичко това?
— Защото — обяснила Моргана — когато след тези турнири си тръгна от Камелот, той се изгуби за година и половина, така че никой не знаеше къде се намира.
— Така беше — съгласил се кралят. — Права си.
— Казвам ти това, защото по това време го бях затворила тук като мой пленник в продължение на две зими и едно лято. Тогава той нарисува картините, които виждаш пред себе си. И щях да го държа така, че никога повече да не излезе оттук, ала той извърши най-великата дяволска постъпка, която смъртен човек някога е сторвал.
— И каква бе тя? — полюбопитствал кралят.
— Разчупи със собствените си ръце желязната решетка на този прозорец***59!
Моргана показала железните пръти на прозореца, които впоследствие били поправени по нейно нареждане. Кралят се видял принуден да признае, че това е не човешка, а дяволска работа.
Тогава се вгледал по-внимателно в картините по стените. В главата му се въртели все мрачни мисли и дълго стоял така, без да пророни и дума. След тежкия си размисъл най-сетне казал:
— За тази връзка ми каза завчера****60 Агравен, но аз не му повярвах и реших, че си съчинява. Ала това, което виждам тук, ме прави несравнимо по-убеден от преди. Затова ти казвам, че няма да се примиря, докато не разбера цялата истина. И ако е така, както свидетелстват тези картини, ако Ланселот наистина ме е опозорил, прелъстявайки моята съпруга, ще им устроя капан и ще ги хвана на местопрестъплението. И ако тогава не въздам справедливост, за която да се говори, докато свят светува, това ще означава, че не заслужавам никога повече да нося корона.
— Съгласна съм — казала Моргана. — Ако не постъпиш по този начин, и Господ Бог, и хората ще са прави да се отнасят с презрение към теб, защото нито крал, нито мъж бива да търпи, когато му нанасят такова оскърбление.
Дълго си говорили кралят и сестра му тази сутрин. Моргана го насърчила да си отмъсти в най-скоро време за преживяния позор. От своя страна Артур я уверил, че в качеството си на крал ще действа така жестоко, че за тази история ще има да се говори векове наред, стига само да ги изобличи на място в прелюбодеяние.
— Няма да е нужно много време, за да ги хванеш заедно — казала Моргана. — Достатъчно е само да си дадеш малко труд.
— И аз ще го направя — заключил кралят, — защото ако един мъж е лудо влюбен в някоя жена, а ти твърдиш точно това, ще ги хвана заедно още преди да е изтекъл този месец, при условие, разбира се, че през това време Ланселот се върне в двора.
Кралят останал при сестра си не само този и следващия ден, а цяла седмица. Моргана мразела Ланселот повече от всеки друг на света, защото знаела, че кралицата го обича. Ето защо не спряла нито за миг да надъхва краля да си отмъсти за преживяния позор при първа възможност след завръщането си в Камелот.
— Драга сестро — казал й по някое време кралят, — няма нужда да ме насърчаваш, защото не ще се откажа да свърша онова, което съм замислил, дори да ми струва половината кралство.
И тъй, Артур удължил престоя си с цяла седмица, защото околността била много красива, а и гъмжала от всевъзможен дивеч, за който той ходел на лов всеки път, когато му се приисквало.
Ала засега разказът престава да говори за него и Моргана. Единственото, което се споменава, е, че той издал забраната никой освен Моргана да не влиза в покоите му, докато пребивава в замъка, за да не види картините, изобразяващи срамната му тайна: Артур не желаел друг да научи истината, защото се опасявал, че новината може да се разпространи и да допринесе за опозоряването му.
Ето защо разказът замълчава засега за краля и заговорва за Ланселот, Боорт и тяхната дружина.
59
53*** В романа на Кретиен дьо Троа
60
53**** Повествованието е осяно с времеви маркери. В това отношение авторът на