Същата вечер Боорт изпратил рицаря, излекувал Ланселот, при краля на Северен Уелс със заръка да се погрижи за него и да му се отблагодари за всичко, което е направил за него. На другия ден, още на зазоряване, Ланселот отпътувал от имението заедно с цялата си дружина, пожелавайки от все сърце на дамата Бог да е с нея. Отправили се веднъж на път, те побързали да преминат на няколко прехода разстоянието до Камелот и слезли в двора на замъка.
В часа, когато Ланселот пристигнал там, кралицата била на прозореца и щом го видяла, се отдръпнала оттам и се оттеглила в покоите си. С влизането си в двореца монсеньор Говен отишъл при нея и я сварил да лежи върху ложето си, а на лицето й бил изписан голям гняв. Месир Говен я поздравил, а тя станала да го посрещне и го приветствала с „добре дошъл“.
— Госпожо — рекъл месир Говен, — водим ти Ланселот от Езерото, който дълго отсъстваше от тази страна.
А тя му отвърнала, че не може да говори с него, защото се чувства твърде уморена. Тогава месир Говен излязъл от покоите й, върнал се при своите другари и им казал:
— Сеньори, знайте, че госпожа кралицата е много отпаднала. Не можем сега да се срещнем с нея. Нека да си починем и да изчакаме идването на краля. Ако ви доскучае, можем да излезем на лов из съседните гори.
Всички се съгласили с предложението му.
С падането на нощта Боорт се срещнал с кралицата, за да се осведоми какво й е.
— Не съм болна от никаква болест — отвърнала му тя, — но нямам никакво желание да вляза в залата, щом Ланселот ще е там, защото нямам очи, с които да го гледам, нито сърце, с което да разговарям с него.
— Но как така, госпожо? — удивил се Боорт. — Нима го мразиш толкова много?
— Да — отвърнала тя. — Няма човек на света, когото да мразя така яростно, а и никога не съм го обичала толкова силно, колкото го ненавиждам в момента.
— Много жалко за нас и всички наши близки, кралице — рекъл тогава Боорт. — Мъчно ми е, че се е стигнало дотам, защото от това ще загубят хора, които с нищо не са заслужили подобно отношение. Започвам да си мисля, че Фортуна*63 е събрала твоята и неговата любов за наше най-голямо нещастие. Убеден съм, че моят братовчед, който е най-достойният и най-красивият на света, няма страх да се наложи над всекиго и над всички, и единственото нещо, което може да го възпре, е твоят гняв. Само той има силата да го отклони от благородните изпитания. И ако, недай си Боже, тези твои думи достигнат до него, съмнително е дали ще успея да се намеся навреме, за да му попреча да се самоубие. Наистина е много жалко най-добрият измежду добрите да те обича така безпаметно, а ти също така безпаметно да го мразиш.
— Да, мразя го на живот и на смърт — казала кралицата, — и той напълно си го е заслужил.
— Не знам какво да кажа, госпожо — промълвил Боорт. — Май не познавам случай, при който голямата любов на добродетелен мъж да не е завършвала с опозоряване и безчестие. Ако се обърнем към събитията от древната история на юдеите и сарацините, в тях можем да намерим свидетелства за герои на действителни исторически събития, които са били опозорени от жени. Спомни си историята на цар Давид: той имал един син — най-прекрасното човешко същество, породено някога по волята на Господ Бог. Подучен от жена, той започнал война срещу своя баща и загинал с недостойна смърт**64. Отново в юдейската история можеш да видиш как Соломон, комуто Господ Бог дал несравним разум и знания, надвишаващи всичко, до което смъртна душа може да достигне, нанесъл оскърбление на Господ Бог заради една жена: така той намерил позора и смъртта си. Не по-различна е и историята на Самсон Могъщия — най-силния човек на земята, който умрял по същите причини. Героите Хектор и Ахил, превъзхождащи по воински и рицарски умения всички мъже в древния свят, а с тях и повече от сто хиляди воини загинали единствено заради жената, която Парис отвлякъл насила от Гърция***65. Ако пък се обърнем към нашето съвремие, няма и пет години, откакто умря Тристан, племенникът на крал Марк, който така вярно обичаше Изолда Русокосата, че никога през своя живот не допусна и най-малкото прегрешение към нея****66. Какво да говоря повече? Никога никой мъж не се е влюбвал страстно в жена, без тази любов да причини смъртта му. И е добре да си дадеш сметка, че ще постъпиш по-зле от всички дами в историята. Защото в лицето на един-единствен рицар ще причиниш гибелта на всички добродетели, издигащи мъжа в земните почести и спечелващи му славата на благовъзпитан и изтънчен, а това са красота и храброст, доблест и рицарски дух, благородство. Всички тези достойнства, кралице, ти можеш да откриеш в сърцето на моя господар, защото не му липсва нито едно от тях. Няма съмнение, и ти много добре знаеш това, че той е най-свестният мъж на света: най-разумният, най-смелият, най-добрият рицар, когото светът познава. Наред с това произлиза от най-високо потекло и по бащина, и по майчина линия, така че едва ли може да се намери по-благороден мъж от него. И както сега той е носител на всички човешки достойнства, така ти си на път да ги ограбиш и оплячкосаш до едно. Тогава с право ще можеш да кажеш, че си отнела на звездите слънцето, сиреч изтръгнала си изсред рицарите на крал Артур този цвят на световното рицарство. Така, госпожо, в лицето на един-единствен рицар ти ще причиниш на това, а и на редица други кралства щета, каквато никога никоя жена не е причинявала. Няма съмнение — това ще да е великото благо, което очакваме от твоята любов!
63
59* Средновековните писатели често описват римската богиня на съдбата Фортуна като своенравна жена с непредвидим характер. В средновековния контекст богинята олицетворява не толкова непредотвратимия ход на събитията, колкото повратностите в живота на хората.
64
59** Намек за Авесалом, един от синовете на израилския цар Давид. Вж.
65
59*** Средновековната публика познава героите на Омировата епопея главно от „античния“
66
59**** Разказите от XII в. за Тристан и Изолда не уточняват кога са живели героите. И тук авторът прибягва до псевдохронология. Но като споменава тези герои, очевидно текстът цели да обхване личности както от древността, така и от съвременността. Тирадата на Боорт е изкуствено пришита към повествованието и съдържа мотиви, типични за тогавашния антифеминизъм. Средновековните писатели често прибягват до подобни реторически похвати и изграждат своя разказ като рапсодия. За автора на