Тези думи предизвикали кралицата да отвърне следното:
— Ако наистина се случи всичко, което ти изреди, никой няма да пострада повече от мен самата. Защото тогава аз ще изгубя и тялото, и душата си. Така че най-добре е да ме оставиш на мира. Друг отговор от мен няма да получиш.
— Кралице — отвърнал Боорт, — бъди сигурна, никога повече няма да ме чуеш да отворя дума за това, ако сама не ме заговориш.
С края на разговора Боорт се разделил с кралицата и отишъл при Ланселот. Дръпнал го настрана, далеч от другите, и му казал поверително:
— Сеньор, съветвам те настоятелно да си тръгнем, защото не е добре да оставаме повече тук. Това е моето мнение.
— Но защо? — учудил се Ланселот.
— Сеньор, госпожа кралицата е забранила да стъпваш в нейния дом, а също на мен и на всички, които се представят от твоя страна.
— И поради какви причини? Имаш ли представа?
— Да, имам отлична представа, но ще ти ги кажа, когато бъдем далеч оттук.
— Да яхваме тогава конете — заключил Ланселот. — Нетърпелив съм да чуя обяснението ти за това, което се случва.
Ланселот отишъл при монсеньор Говен и му казал:
— Сеньор, принудени сме да си тръгнем оттук, аз и моята дружина, и да отидем по една моя работа, която не търпи отлагане. Като видиш сеньор краля, поздрави го от мое име и му кажи, че при първа възможност ще се върна в Камелот.
— За Бога — учудил се месир Говен, — недейте да си тръгвате по този начин, изчакайте завръщането на краля.
Но Ланселот казал, че това е невъзможно, след което и той, и всички негови спътници се качили на конете. Тогава месир Говен излязъл да го изпрати донякъде и по пътя му казал:
— Сеньор, в полето пред Камелот скоро ще се състои много голям и бляскав турнир — гледай да си дойдеш дотогава. Едва ли ще остане някой рицар в кралство Логрия, който да не се яви на него.
Ланселот отвърнал, че непременно ще дойде, стига това да зависи от волята му. Сетне се разделили и месир Говен се завърнал в Камелот, силно ядосан, че Ланселот си е отишъл така внезапно. Последният пък препускал, докато не навлязъл в гората край Камелот. Тогава се обърнал към Боорт с настояване да му обясни защо кралицата му е толкова разгневена.
— Разбира се, че ще ти обясня, сеньор — отвърнал Боорт.
След което му разказал историята за дамския ръкав, който той бил носил на турнира в Уинчестър, и накрая заключил, че заради тази му постъпка кралицата била много разгневена и според собствените й думи никога нямало да се помири с него. Щом свършил да говори, Ланселот се спрял и започнал да плаче така горко, че никой не можел и дума да изкопчи от него. Дълго останал в това състояние, додето най-сетне възкликнал:
— Любов, любов! Ето как възнаграждаваш своите верни служители! Посвети ли се някой на теб, чака го сигурна смърт! Това е тя, твоята отплата, за любовната вярност! Ха! Боорте, драги братовчеде, има ли някой, който да познава сърцето ми по-добре от теб? Нали знаеш, че за нищо на света не бих изневерил на дамата на моето сърце? Защо тогава не се възправи в моя защита?
— Сеньор — отвърнал Боорт, — сторих всичко, което бе по силите ми, ала тя изобщо не искаше да слуша какво й говоря.
— Посъветвай ме тогава, кажи ми какво да правя, защото ако не мога да се сдобря с нея, живот за мен повече няма. Ако благоволи да остави настрана своя гняв и омраза, аз ще си тръгна оттук с известно облекчение. Но така, както стоят нещата сега, при тази нейна ярост и злонамереност, при тази забрана да разговарям с нея не вярвам да издържа дълго, защото мъката и болката ще пронижат смъртоносно сърцето ми. Затова и те моля, скъпи приятелю, посъветвай ме как да постъпя, защото не виждам какво мога да направя след всичко, което ми разказа.