— Сеньор — рекъл Боорт, — ако изтърпиш да не ходиш там, където се намира кралицата, както и да не се виждаш с нея, уверявам те, няма да мине и месец и тя, без нито да те вижда, нито да получава новини от теб, ще стане далеч по-нетърпелива да те върне при себе си, отколкото ти си бил някога спрямо нея, и ще те пожелае много по-силно. Можеш да бъдеш сигурен, че ще изпрати хора да те търсят, независимо дали си наблизо или надалеч. Затова те съветвам междувременно да се позабавляваш, да се поразсееш, да поскиташ насам-натам и непременно да вземеш участие в турнирите, които тепърва ще бъдат обявени. Имаш на разположение отлична дружина, съставена в по-голямата си част от твои родственици, от което трябва да си много доволен, защото те ще те съпровождат навсякъде, където пожелаеш.
Ланселот отвърнал, че този съвет му изглежда много добър, но че няма нужда от компания, защото иска да се усамоти, и за целта ще му бъде достатъчен само един оръженосец, който да го следва навсякъде.
— Що се отнася до теб, Боорте — казал той, — с теб ще се разделим само до следващата среща или докато ти проводя пратеник, за да те повикам при мен.
— Сеньор — отвърнал Боорт, — много ми е мъчно, че се разделяш така с нас и заминаваш с толкова невзрачна компания. Ако попаднеш в беда, как ще научим за това?
— Не се притеснявай — успокоил го Ланселот. — Онзи, Който ми е давал победата във всяка схватка, в която съм влизал досега, в Своето милосърдие не ще позволи да ми се случи нещо лошо, където и да отида. Ако пък ме постигне нещастие, ти ще узнаеш преди всички, бъди уверен в това.
Тогава Ланселот се върнал при своите другари, които го чакали насред полето, и им казал, че му се налага да отиде по свои работи, не позволяващи да води със себе си голяма компания. Затова се обърнал към един от оръженосците си, който се наричал Анги, с молбата да го последва. Младежът с радост приел. Така Ланселот се разделил със своята дружина от кръвни роднини, които на изпроводяк му казали:
— Сеньор, не пропускай да се явиш на турнира в Камелот, и то в такъв вид, че да те разпознаем.
Ланселот отвърнал, че така и ще стори, стига да не го възпрепятства някаква важна причина. После повикал при себе си Боорт и му казал:
— Ако дойда за турнира, ще нося чисто бели доспехи. По тях ще ме разпознаеш.
Сетне двамата се разделили и си пожелали взаимно Бог да ги пази.
Ала сега разказът престава да говори за всички тях и се връща към крал Артур.
IX
Тъгата на кралицата
Оттук насетне повествованието разказва, че след като прекарал при сестра си Моргана толкова време, колкото му било приятно, кралят потеглил на път с голяма свита. Веднага след като излязъл от гората, кортежът му се упътил право към Камелот. Едва пристигнал в двора, кралят узнал, че Ланселот се бил появил там само за един ден, и останал раздвоен в мислите си. От една страна, ако наистина бил лудо влюбен в кралицата, както гласели обвиненията срещу него, Ланселот едва ли щял да загърби двора и да си тръгне така бързо. От друга, постъпката на рицаря предизвикала радостна тръпка в сърцето му и го подтикнала да се усъмни в думите на сестра си Моргана. Въпреки всичко обаче оттук насетне нямало и миг, в който да се отърве от подозренията си към кралицата заради дочутите напоследък обвинения срещу нея.
В деня след пристигането на краля, по време на вечерята, станало така, че месир Говен се хранел на трапезата на кралицата заедно с неколцина други рицари. В една съседна стая се намирал рицар на име Аварлан, който мразел до смърт монсеньор Говен и бил отровил плодове, с които възнамерявал да причини смъртта му. Та този рицар си мислел, че ако изпрати един от тях на кралицата, тя ще го подаде на Говен, и ако той отхапе от него, ще умре начаса.
Без изобщо да подозира за това предателство, кралицата взела плода и го подала на друг рицар, участник в Кръглата маса, който се наричал Гахерис от Карахьо. Той с радост го взел заради голямата си любов към нея и побързал да отхапе от него. Още щом хапката преминала през гърлото му, той паднал мъртъв пред очите на кралицата и присъстващите сътрапезници. Всички скочили от местата си, изплашени от това знамение. Като видяла, че рицарят пред нея е мъртъв, кралицата толкова се разстроила от това нещастие, че не знаела как да постъпи. Толкова много хора били видели случилото се, че тя не можела да го отрече.