Новината стигнала до ушите на краля, донесена от негов придворен, присъствал на събитието.
— Господарю — казал той, — случи се нещо много странно: госпожа кралицата има нещастието да убие един рицар, участник в Кръглата маса и брат на Мадор дьо ла Порт.
След което му разказал кое как станало. Кралят, смаян от случилото се, побързал да се прекръсти. Сетне скочил от трапезата, за да се осведоми дали новината е вярна, и всички присъстващи потвърдили истинността й. Когато отишъл в стаята и заварил мъртвия рицар, той казал, че ги е постигнало голямо нещастие и че кралицата е извършила ужасно престъпление, ако е действала съзнателно.
— Несъмнено — рекъл един от присъстващите — тя заслужава смъртно наказание, ако е знаела предварително, че плодът, от който умря рицарят, е бил отровен.
Кралицата не знаела какво да каже — толкова била потресена от сполетялото я нещастие. Най-сетне успяла да промълви:
— Господ да ми е на помощ! Изпитвам само мъка, стократно по-голяма от каквато и да било радост. Ако знаех, че плодът, който му подадох, е отровен, не бих му го предложила, ако ще за това да ми даваха и половината от богатствата на света.
— Кралице — рекъл своята дума кралят, — както и да си му го подала, това деяние е долно и мерзко, и аз изпитвам големи опасения, че тепърва ще си имаш по-големи неприятности, отколкото подозираш.
Сетне се обърнал към хората, наобиколили мъртвото тяло:
— Сеньори, този рицар е мъртъв и това е много жалко. Погрижете се да му отдадем всички почести, подобаващи на един храбър воин. Той със сигурност беше достоен рицар от моя двор и рядко през живота си съм срещал по-предан съратник от него. Смъртта му ме разстрои несравнимо повече, отколкото присъстващите тук могат да си представят.
Сетне излязъл от стаята и се върнал в голямата зала, прекръствайки се повече от хиляда пъти поради потреса и удивлението, което тази необикновена смърт му причинила. Кралицата също излязла, съпроводена от многобройна свита дами и госпожици, и се упътила към една поляна край замъка. Още с пристигането си тя се отдала на своята мъка с думите, че Господ навярно я е забравил, щом й е позволил да убие при такива нещастни обстоятелства един толкова достоен рицар.
— Господ да ми е на помощ! — нареждала тя. — Истината е, че ако подадох плода на него, а не на някой друг, това беше само от любезност и вежливост.
Много се жалвала кралицата от сполетялото я нещастие. Дамите от свитата й устроили възможно най-доброто и великолепно прощаване с покойника, отдавайки му почести като на забележителен рицар. Погребан бил на другия ден до входа на църквата „Сент Етиен от Камелот“. Гробът му бил покрит с най-разкошната надгробна плоча, която можела да бъде изработена в страната, а рицарите от Кръглата маса по единодушно съгласие поръчали да издълбаят върху нея следния надпис:
Тук лежи Гахерис Белия от Карахьо, брат на Мадор дьо ла Порт, когото кралицата погуби с отрова.
Такива били думите, които се четели в надписа върху надгробната плоча на покойния рицар. Крал Артур бил крайно обезсърчен, същото можело да се каже и за рицарите от двора му. Всички страдали много и почти не разговаряли, докато не настанало време за турнира.
Ала тук разказът спира да говори за крал Артур и неговите рицари и се връща към Ланселот, за да изясни причината, която го възпряла да се яви на турнира, състоял се в полето край Камелот.
И тъй, повествованието разказва, че когато се разделил с Боорт и брат си Хектор, Ланселот бродел ту напред, ту назад из гората край Камелот, прекарвайки нощите при един отшелник, на когото се изповядвал редовно и който го ограждал с всички почести, на които бил способен.
Три дни преди турнира Ланселот повикал своя оръженосец и му казал:
— Иди в Камелот и ми донеси бял щит с три наклонени червени черти, както и чисто бяло конско покривало. Носил съм такива оръжия толкова пъти, че ако Боорт отиде на турнира, по тях веднага ще ме познае. Правя го най-вече заради него, защото не бих искал да го раня, нито пък той — мен.