Младежът побързал да отиде в града и да донесе оръжията, които господарят му поръчал. От своя страна Ланселот в желанието си да поброди из гората, излязъл от дома на отшелника без никакво друго оръжие освен меча си.
Този ден било много топло и Ланселот слязъл от коня, снел седлото и юздата му и го вързал за близкия дъб. После се излегнал край един извор и не след дълго заспал, унесен от прохладата на това място, тъй като преди това горещината доста го била измъчила.
Случило се обаче така, че царските ловци вдигнали елен и го преследвали през гората. Животното се насочило към извора, за да утоли жаждата си, защото дълго време било преследвано от най-различни посоки. И когато се втурнало към извора, един стрелец, който яздел мощен жребец и препускал далеч пред останалите, се оказал близо до животното и пуснал по него стрела, опитвайки се да го уцели право в гърдите. Ала еленът отскочил напред и ловецът не успял да го улучи. Стрелата обаче пронизала Ланселот в лявото бедро с такава сила, че желязното острие излязло от другата му страна, а част от дървената пръчка заседнала вътре.
Усещайки се ранен, Ланселот подскочил, сепнат от голямата изненада и острата болка. Виждайки ловеца да се носи към елена с цялата мощ на своя жребец, той извикал към него:
— Слабоумник, нещастник, какво съм ти направил, че да стреляш по мен, докато спя? Ще има да се разкайваш за това, което стори!
Сетне оголил меча си и понечил да се затича към него, независимо че бил ранен. Конникът обаче, като го видял да идва и познал в разярения мъж Ланселот, обърнал назад и препуснал през гората, колкото му сили държали. Щом се озовал при своите другари, побързал да им каже:
— Сеньори, не отивайте нататък, ако не искате да умрете. Ланселот се намира до извора, а аз, макар че се целех в елена, улучих него. Боя се, че може да съм го прострелял смъртоносно и че той сигурно ще иска да ми отмъсти.
Като чули какво е станало, ловците рекли на своя другар:
— Допуснал си голяма грешка, защото ако Ланселот пострада и кралят научи за това, всички ще бъдем охулени и прогонени оттук. И ако кралят лично не се намеси в тази работа, никой не ще може да ни защити срещу роднините на Ланселот, разберат ли те какво му се е случило.
Цялата ловна дружина побързала да побегне надалеч през гората.
Що се отнася до Ланселот, той останал край извора и се заел въпреки болката да извади заседналата в крака му стрела. Отворила се голяма рана, защото желязното острие било доста широко. Тогава Ланселот разкъсал долния край на ризата си и се превързал, за да спре обилно течащата кръв. След като горе-долу се справил с кръвотечението, отишъл при коня, оседлал го и му сложил юздата, след което с мъка се качил на гърба му. Не след дълго се върнал в дома на отшелника, където се бил приютил след раздялата си с Боорт.
Когато го видял така сериозно ранен, божият мъж отначало силно се изненадал и го попитал какво му се е случило.
— Не знам — отвърнал му Ланселот — кой негодник ме докара до това положение. Единственото, което разбрах, е, че той и дружината му са част от кралската свита.
След което му разказал как и при какви обстоятелства е получил раната си.
— Чудна работа, сеньор! — възкликнал отшелникът. — Преживял си наистина голяма злополука.
— Не ме е грижа толкова за себе си — рекъл Ланселот, — колкото за това, че след като поради друга рана пропуснах възможността да участвам на турнира в Танебург, сега отново не ще мога да се явя на турнир, този път в Камелот. Тази моя зла участ е нещото, от което най ме е яд и най-много ме боли, защото след като отсъствах от предишния, много силно желаех да участвам в този турнир.
— Трябва да се примириш със станалото, сеньор — посъветвал го отшелникът. — Защото ако отидеш този път, не ще сториш нищо, което да ти донесе почести и слава. Ако ми се доверяваш, приеми, че най-добре ще е да останеш тук.
Ланселот отвърнал, че — по всичко изглежда — ще трябва да се откаже от турнира, независимо дали му се иска, или не. Така раната го принудила да остане в дома на отшелника. Това с нищо не уталожило мъките му, защото му се струвало, че ще умре от яд.
Вечерта, когато се завърнал и го намерил така сериозно ранен, оръженосецът му останал много смаян. Ланселот му наредил да сложи в килера и щита, и конското покривало, защото бил е принуден да остане, докато се излекува. Така рицарят прекарал при отшелника цели петнадесет дни, докато възвърне способността си да язди свободно.