Интригата в Смъртта на крал Артур е изградена като трагедия в Аристотеловия смисъл на думата, тоест като поредица от конфликти, произтичащи по необходимост едни от други и придаващи така дълбоко единство на действието13. Две са главните огнища на конфликти: новото разпалване на любовната страст между Ланселот и Гениевра; смъртната вражда между два семейни клана — на Говен и на Ланселот. По своята същност тези конфликти са трагични, доколкото моралните ценности вземат превес над екзистенциалните. С други думи, постъпките на героите се определят не толкова от интереса, колкото от чувството за дълг и чест. Нещо повече, чувството за дълг влиза в разрез с други възвишени чувства като вярност, лоялност, приятелство. Ланселот подновява прелюбодейската си връзка с Гениевра, без това да разколебава по някакъв начин уважението и преклонението му пред краля. От своя страна, Говен се възхищава безрезервно от Ланселот, но след като двама негови братя загиват — макар и по недоразумение — от ръката на Ланселот, той вижда занапред в него смъртен враг. Антагонистите са дълбоко раздвоени между обичта и възхищението, от една страна, и омразата и жаждата за мъст, от друга.
Към тези два конфликтни центъра авторът добавя поредица от злощастни ситуации и недоразумения. На турнира в Уинчестър Ланселот участва инкогнито и получава тежка рана от братовчед си Боорт, която го изважда от строя за цял месец. По-късно в една гора той бива пронизан по погрешка от ловец, преследващ елен, и ще му се наложи нов половин месец лечение. Недоразуменията с трагични последици изобилстват: Гениевра е обвинена в умишлено отравяне на Гахерис, когато му е подала най-добронамерено ябълка, без да знае, че в плода друг рицар е сложил силна отрова; кралицата ревнува госпожицата от Ескалот, защото мисли, че Ланселот споделя любовта на девойката; Ланселот убива брата на Говен Гахериет, без да го разпознава и без да желае смъртта му; Артур удушава в обятията си своя виночерпец Лукан, докато, омаян от смъртоносната рана, иска да го прегърне за благодарност. Измамата и предателството също допринасят за трагичния развой на събитията: Моргана злепоставя Ланселот пред Артур; същото прави и Агравен; Мордред става предател и убиец на вуйчо си Артур, знаейки всъщност, че той е негов баща14.
В света на романа истината е проблематична. Царят лъжата, неоправданото инкогнито, недоразумението, нещастната случайност. Постепенно протагонистите са обладани от чувство за вендета. Артур признава многократно рицарското превъзходство на Ланселот, но щом обкръжението му разкрива връзката на Гениевра с Ланселот, желанието на краля да отмъсти надделява на останалите му чувства към героя. Артур, пише авторът, „предпочитал да умре пред това позорът му да не намери своето отмъщение“ (фрагмент 87). Както отбелязах, Говен от пръв приятел и поклонник на Ланселот става негов смъртен враг, след като героят убива братята му Агравен и Гахериет. Затова влиза в двубой с Ланселот, тежките рани от който ще причинят смъртта му.
Жаждата за отмъщение предизвиква верижна ескалация на насилието, което завладява не само отделни индивиди, но и двата противопоставени семейни клана на Говен и на Ланселот. Насилието е неудържимо, защото вече няма кой да отстоява справедливостта и чувството за мярка. Артур вече не може да бъде обективен арбитър. На негово място царува Фортуна — олицетворение на произвола и на резките обрати в живота на хората.
13
Тук използвам понятията „аристотелова трагедия“ и „единство на действието“ като анахронизми. Европейското Средновековие не познава Аристотеловата