Ала разказът спира да говори за него и се връща към крал Артур.
Разказът продължава с това, че след смъртта на Гахерис крал Артур останал в Камелот до провеждането на турнира. В уречения ден в полето пред Камелот се събрали почти двадесет хиляди души — все доблестни мъже и добри рицари, подкрепящи както едната, така и другата страна. С началото на сраженията можело да се види как мнозина рицари били съборени от конете си на земята. Този ден наградата била присъдена на Боорт от Гон: участниците и от двата отбора заявили, че именно той превъзхождал всички на бойното поле. Тогава кралят, който го разпознал, отишъл при него и му казал:
— Боорте, вземам те с мен. Редно е да дойдеш с мен в двора. Ще останеш с нас, за да ни правиш компания дотогава, докато пожелаеш.
— В никакъв случай няма да дойда — отвърнал Боорт, — защото месир братовчед ми го няма. Ако беше тук, щях да остана на драго сърце, докато на него му е приятно да бъде край теб. Нещо повече, Господ ми е свидетел, че ако не се надявах да го срещна на този турнир, изобщо нямаше да се явя на него. Защото когато се разделяхме, той ми каза, че ще дойде непременно, стига да не възникне някаква важна причина, която да му попречи в това негово намерение.
— Тогава остани при мен — предложил кралят — и го изчакай, докато дойде в двора.
— Сеньор, за нищо на света няма да остана при теб, защото не мисля, че някога ще го видиш отново.
— Но защо? — учудил се кралят. — Нима няма да дойде тук? Да не би да ми е ядосан за нещо?
— Сеньор — отвърнал Боорт, — от мен няма да научиш нищо повече. Ако искаш да узнаеш истината, попитай за това други хора.
— Ако знаех кой в моя двор може да ми я каже, начаса бих го попитал — рекъл кралят. — Но понеже не знам, ще трябва да чакам, докато се появи онзи, от когото ще мога да се осведомя.
Боорт се разделил с краля и заминал заедно с брат си, с Хектор и цялата си дружина. Месир Говен го изпроводил донякъде и по пътя завързал с него следния разговор:
— Много ми е чудно защо месир Ланселот не дойде на този турнир.
— Сигурен съм — отвърнал му Боорт, — че е болен или е попаднал някъде в плен, защото ако беше свободен в своите действия, несъмнено щеше да присъства тук.
Скоро двамата се сбогували и Боорт потеглил в посоката, където се надявал да намери краля на Северен Уелс. По пътя казал на своя брат и на Хектор:
— Притеснявам се, че нашият господар сигурно е много натъжен, задето кралицата му е ядосана. Проклет да е часът, в който започна тази любов! Боя се, че заради нея ще ни сполетят още по-лоши неща.
— Прав си — съгласил се Хектор. — Или се заблуждавам, или ще видите как между нашия род и крал Артур ще избухне най-голямата война, която някога сте виждали, и всичко е все поради тази причина.
Така разговаряли за Ланселот хората, които най-много го обичали и изпитвали големи страхове за бъдещето му.
След като се разделил с Боорт и дружината му, месир Говен се върнал в Камелот. С пристигането си се качил в двореца и казал на краля:
— Господарю, след като Ланселот не се яви на този турнир, можеш да бъдеш убеден, че е болен. Едва ли има нещо, за което толкова много ми се иска да получа сведения, както истината за състоянието, в което той се намира — ранен ли е, или пък отсъства по някаква друга причина.
— Много ми е мъчно, ако лежи болен — рекъл кралят. — Жалко, че не е тук, защото присъствието му, както и това на неговите родственици и другари, придава на двореца ми блясък, който с нищо не може да бъде заменен.
Така се изразил крал Артур за Ланселот и рода на крал Бан, макар да имал на разположение голяма компания от прочути рицари.
На третия ден след турнира в града пристигнал Мадор дьо ла Порт. Нямало придворен, дотам неустрашим, че да дръзне да му съобщи печалната новина за брат му: всички го познавали като рицар с голямо сърце и си казвали, че веднага щом научи истината, за нищо на света не ще пропусне да си отмъсти.
На другия ден Мадор отишъл да се черкува в главната църква на Камелот. Като видял новоизградения гроб, той отначало си помислил, че е на някой от рицарите на Кръглата маса. Затова се приближил до него с желанието да узнае кой е той, и прочел надписа:
Тук лежи Гахерис Белия от Карахьо, брат на Мадор дьо ла Порт, когото кралицата погуби с отрова.