Ако присъствахте там, щяхте да видите какво означава човек изумен и съкрушен, който не може да повярва, че подобно нещо се е случило.
Огледал се тогава Мадор и забелязал един рицар от Шотландия, участник на Кръглата маса. Повикал го той и го заклел във верността, която му дължи, да му каже истината за онова, което има намерение да го попита.
— Мадоре — отвърнал му рицарят, — знам много добре какво искаш да ме попиташ. Искаш да ти кажа дали е истина, че кралицата е убила твоя брат. Да, истината е тази, която е засвидетелствана в надписа.
— Какво нещастие! — възкликнал Мадор. — Моят брат бе много доблестен мъж и аз го обичах с цялото си сърце, както подобава да се обича брат. Щом е така, ще се постарая да потърся възмездие за смъртта му.
След което се отдал на скръб по загиналия си брат и останал в църквата до края на литургията. Когато пък узнал, че кралят е седнал да яде, оставил, облян в сълзи, гроба на брат си, качил се в залата и на висок глас, за да го чуят всички присъстващи, обявил:
— Кралю Артуре, ако си застъпник на справедливостта, както подобава на един крал, дай ми правосъдие в твоя двор, и то така, че ако някой има искания към мен, да си получи правото, а ако пък аз имам искания към който и да било друг в този двор, да си получа правото спрямо него съобразно с решението на съда.
Кралят му отговорил, че не би си и помислил да му откаже правосъдие. Затова нека да каже, каквото има да каже, и той съобразно с правомощията си ще раздаде правосъдие.
— Господарю — рекъл тогава Мадор, — в продължение на петнадесет години бях твой рицар, от теб държа и земите, които притежавам. Сега ти връщам титлите и земите, защото не е редно повече да държа земи, дадени ми от теб.
След което пристъпил напред и на всеослушание заявил, че се отказва от всички земи, дадени му от краля. После отново се обърнал към него:
— Господарю, искам от теб в качеството на мой крал да ми дадеш правосъдие по отношение на кралицата, която предателски е убила брат ми. Ако тя реши да отрича, готов съм да докажа правото си в двубой с най-добрия рицар, когото тя пожелае да посочи.
При тези думи в залата се надигнала голяма глъчка. Мнозина говорели помежду си:
— Кралицата не я чака нищо добро! Едва ли ще се намери рицар, който да излезе срещу Мадор, след като всички знаят, че тя уби рицаря, за чиято смърт се иска правосъдие.
Кралят, който бил много разстроен от този иск, понеже не можел да откаже правосъдие на рицаря, а то щяло да бъде пагубно за кралицата, наредил да я повикат, за да отговори на обвиненията срещу нея. Кралицата се явила много нещастна и натъжена, защото знаела, че след като всички са убедени във вината й за убийството на Гахерис, не ще й бъде възможно да намери рицар, който да влезе в двубой за нейната чест.
Трапезите били вдигнати, залата се изпълнила с рицари и благородници. Кралицата вървяла с наведена глава и печален вид. Съпровождали я от едната страна месир Говен, а от другата — Гахериет, най-уважаваният воин от кралската фамилия след Говен.
След като се изправила пред краля, той й казал:
— Госпожо, този рицар повдига обвинение срещу теб за смъртта на своя брат с твърдението, че ти предателски си го убила.
Тя вдигнала глава и казала:
— Къде е този рицар?
Мадор скочил и извикал:
— Ето ме тук!
— Какво? Нима твърдиш, че съм убила твоя брат предателски и съзнателно?
— Твърдя, че си го убила предателски и вероломно. И ако тук има поне един достатъчно смел рицар, пожелал да се бие с мен на бойното поле, аз съм готов да го убия или да го накарам да се предаде днес, утре или в деня, който този съд ще определи.
Като видяла, че Мадор е решен на всичко, за да докаже предателството й спрямо най-добрия местен рицар, кралицата започнала да се оглежда, за да види дали някой ще се реши да я защити от това обвинение. Виждайки, че никой не излиза, а всички гузно са свели поглед, тя се почувствала безкрайно изплашена и не знаела нито какво да прави, нито какво да каже. При все това, въпреки тревогата и изпълващия душата й страх тя се обърнала към краля:
— Сеньор, моля да ми дадеш правосъдие съгласно решението на твоя съд.
— Госпожо — отвърнал кралят, — решението на моя съд е такова, че ако се признаеш в престъплението, в което те обвиняват, с теб е свършено. Аз обаче не мога да ти откажа законната отсрочка от четиридесет дни*67, през която да получиш необходимите съвети и да видиш дали няма да намериш някой храбрец, който да излезе на бойното поле и да те защити от обвиненията срещу теб.
67
68* В средновековната литература срокът от 40 дни е традиционен за решаване на спорни въпроси.