Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]

— Сеньор, не бих ли могла да получа друг съвет от теб? — попитала кралицата.

— Не, госпожо — бил отговорът на краля. — Не желая да извършвам закононарушение нито заради теб, нито заради някой друг.

— Сеньор, приемам отсрочката от четиридесет дни и ако е рекъл Господ, ще намеря храбрия мъж, който ще излезе на бойното поле заради мен. Ако на четиридесетия ден не съм го намерила, постъпи с мен, както желаеш.

Така кралят й дал отсрочка. Като видял докъде са стигнали нещата, Мадор рекъл на краля:

— Господарю, нима е справедливо да даваш на кралицата толкова дълга отсрочка?

— Да, това е напълно законно — отвърнал му кралят.

— В такъв случай ще си отида и в уречения ден ще бъда тук, стига Господ Бог да ме предпази от смърт или плен — обявил Мадор.

— Държа да отбележа — предупредил го кралят, — че ако не бъдеш готов да извършиш онова, което сам си предложил, искането ти няма да бъде разглеждано.

Мадор заявил, че не ще се яви в уречения ден само в случай, че го постигне смъртта, защото дори затворът няма да му попречи да потърси възмездие за това деяние.

69. Кралицата в безизходица

Мадор напуснал двора и си тръгнал толкова опечален, че нямало човек, който, виждайки го, да не бъде обзет от съчувствие. Що се отнася до кралицата, тя останала в двореца натъжена, объркана, осъзнала, че извън рода на крал Бан няма да намери рицар, който да се сражава за нея. Мъжете от този род поне нямало да се измъкнат, ако присъствали на събитията в двора. Ала тя се била погрижила да ги прогони и сега с право можела да се смята за опозорена. Затова била обзета от горчиво разкаяние и нямало нещо на света, което не би сторила, за да се върнат отново в двора, както били до съвсем неотдавна.

X Краят на една нещастна любов

70. Погребалната ладия

На другия ден около пладне в подножието на крепостта Камелот пристанала ладия, покрита с разкошен копринен саван. Кралят тъкмо приключвал обеда си в компанията на множество рицари и стоял на прозореца на голямата зала. Погледът му се бил зареял по течението на реката, а самият той бил умислен и потиснат заради кралицата, защото бил наясно, че никой от тукашните рицари няма да й помогне, след като всички видели как тя подава на покойния рицар плода, от който той паднал мъртъв. И щом това било толкова очевидно, никой нямало да се нагърби с толкова тежко задължение.

Когато кралят, потънал в тези нерадостни мисли, видял да пристига красивата и богато изработена ладия, той я показал на монсеньор Говен с думите:

— Драги племеннико, погледни най-красивата ладия, която някога съм виждал. Хайде да надзърнем какво има в нея.

— Добре — съгласил се месир Говен.

Двамата слезли от двореца и още с пристигането си на брега забелязали изключително изящната й украса, която предизвикала учудването и възхищението им.

— Бога ми — възкликнал месил Говен, — ако тези ладия е толкова красива отвътре, колкото е отвън, това би било истинско чудо! Насмалко да кажа, че приключенията отново започват*68.

— И аз щях да кажа същото — рекъл кралят.

Ладията била покрита със саван, който оформял нещо като свод. Месир Говен повдигнал единият му край и казал на краля:

— Господарю, да влезем вътре и да видим какво има там.

Кралят скочил на борда, последван от месир Говен. С влизането си двамата открили по средата на съда великолепно изработено ложе, застлано с възможно най-разкошните неща, които могат да му служат за украса. На него лежала наскоро починала девойка, която, ако се съдело по сегашния й вид, ще да е била изключително красива приживе**69. Тогава месир Говен казал на краля:

— Ха! Сеньор, не ти ли се струва, че смъртта е нещо грозно и отвратително, когато се нахвърля над една тъй красива девойка, каквато съвсем доскоро е била тази?

— Несъмнено е така — отвърнал кралят. — Струва ми се, че е била голяма красавица и е много жалко, че е умряла толкова невръстна. Много бих искал, най-малкото заради забележителната й хубост, да узная коя е тя и от какъв род произхожда.

Двамата се загледали продължително в нея и по някое време месир Говен се досетил, че това е прелестната госпожица, която той ухажвал и която го отблъснала с думите, че не може да обича никого освен Ланселот. Развълнуван, той рекъл на краля:

68

70* Лайтмотив в Търсенето на Светия Граал е краят на вълшебствата и приключенията. Възклицанието на Говен се явява своеобразна реплика на този лайтмотив. Но светът в Смъртта на крал Артур вече е разомагьосан: вълшебствата и чудесата се оказват илюзорни, а свръхестествените явления са сведени до минимум.

69

70** Произходът на мотива за ладията с мъртвец на борда се свързва с келтската традиция. Той получава широко разпространение в артуровския роман. Вж. например Търсенето на Светия Граал (ладията с мъртвата сестра на Персевал), а преди това се среща и в романи от началото на XIII в. като Първото продължение на Персевал (т.нар. Продължение на Говен), Отмъщението на Рагидел и др.