— Сеньор, знам коя е тази девойка.
— Така ли? И коя е тя?
— Спомняш ли си за красивото младо момиче, за което ти разказвах онзи ден — онова, за което ти казах, че е влюбено в Ланселот?
— Да, спомням си много добре. Ти ми каза, че си го ухажвал настойчиво, но то не се поддало на увещанията ти.
— Сеньор, това е същата онази девойка, за която си говорихме тогава.
— Колко жалко! — възкликнал кралят. — Много бих искал да знам каква е причината за нейната смърт, защото ми се струва, че е умряла от мъка.
Докато разговаряли така, месир Говен забелязал, че за пояса на девойката е прикрепена кутийка с богата украса, която, по всичко изглеждало, не била празна. Посегнал той към нея, отворил я и извадил отвътре писмо, което подал на краля. Кралят го разгърнал и прочел следното:
Госпожицата от Ескалот поздравява всички рицари от Кръглата маса.
Отправям своята жалба към всички не защото можете да ми помогнете, а защото знам, че сте най-доблестните и достойни да бъдете обичани хора. Затова и ви съобщавам, че съм стигнала до края на живота си заради една искрена и предана любов. Ако ли попитате заради каква любов съм се обрекла на ужаса на смъртта, ще ви отговоря, че си отидох заради най-храбрия, но и най-жалкия мъж на света — Ланселот от Езерото. Той е най-презреният мъж, когото познавам, защото не съумях да изрека достатъчно молби и да изплача достатъчно сълзи, които да го трогнат и той да се смили над мен. Сърцето ми не можа да издържи на всичко това. Намерих смъртта си само защото бях ревностно и предано влюбена в него.
Това били думите, написани в писмото. След като ги прочел в присъствието на монсеньор Говен, кралят възкликнал:
— Наистина, госпожице, имаш пълното право да кажеш, че онзи, заради когото си напуснала този свят, е най-жалкият и най-храбрият*70 рицар на света. Безчестието, което е извършил към теб, е толкова отвратително, че целият свят трябва да го порицае за това. Дори и аз, който съм крал и който не би трябвало да се поддава на такива неща, не бих допуснал да умреш за нищо на света, ако ще цената за това да бе най-добрият от моите замъци.
— Сеньор — рекъл месир Говен, — от това писмо можеш да бъдеш убеден, че аз погрешно наклеветих Ланселот, когато казах онзи ден, че навярно живее с някоя дама или госпожица, в която е силно влюбен. И ти беше напълно прав, когато ми отговори, че той никога не би стигнал дотам да отдаде сърцето си на жена, която да е с такова невзрачно потекло.
— Кажи ми сега как да постъпим с тази девойка, защото не знам какво решение да взема. Тя е била благородничка и една от най-красивите девойки на света. Хайде да я погребем с почести в голямата църква на Камелот и да сложим върху гроба й плоча с надпис, засвидетелстващ как е умряла, така че следващите поколения да запазят спомен за нея.
Месир Говен отвърнал, че се присъединява към това предложение.
Докато двамата четели писмото, разглеждали покойната девойка и оплаквали нерадостната й съдба, хората от кралската свита успели да слязат от двореца до подножието на крепостта, за да видят какво има в ладията. Кралят наредил да я открият и да отнесат покойницата в двореца.
Зрелището привлякло голямо стълпотворение, а кралят разказал на монсеньор Ивен и Гахериет за живота на девойката и за това, че е намерила смъртта си, защото Ланселот не пожелал да отвърне на любовта й. Те от своя страна го преразказали на други, които също били изпълнени с любопитство да узнаят какво се е случило. Историята се разнесла из целия дворец и в крайна сметка стигнала до ушите на кралицата, която научила истината за Ланселот и девойката. Тогава месир Говен й казал:
— Госпожо, знам, че те излъгах за монсеньор Ланселот, когато ти казах, че е влюбен в госпожицата от Ескалот и е останал при нея. Ако я беше обикнал с такава голяма любов, каквато му приписвах, тя нямаше да е мъртва, а той щеше да се е поддал на нейните желания.
— Сеньор — отвърнала му тя, — мнозина достойни хора са предмет на клевети. Това е жалко, защото от това те губят повече, отколкото човек може да предположи.
Месир Говен оставил кралицата по-натъжена от всякога. Чувствала се смазана, жалка и лишена от всичко.
70
71* В артуровския роман обикновено тези качества са алтернативни и биват олицетворявани от различни — най-често противопоставяни — персонажи. В