„Нещастно създание — току започвала тя да се кори, — как посмя да си помислиш, че Ланселот е толкова изменчив, че ще те зареже и ще се влюби в друга дама? Защо се подведе така глупаво? Виждаш сега как всички в този двор те изоставиха сама в надвисналата над теб гибелна опасност, от която можеш да се спасиш само чрез собствената си смърт, ако не намериш кой да те защити срещу Мадор. Доведе нещата дотам, че никой в този двор няма да ти се притече на помощ, защото всички знаят, че вината е у теб, а правото — у Мадор. Затова и ще те изоставят, ще позволят да те поведат на позорна смърт. Ала ако бе тук моят приятел, най-верният от всички, който навремето ме изтръгна от смъртта*71, сигурна съм, че въпреки цялата ми вина той ще ме защити от опасността, в която съм попаднала. Ха! Господи, как е възможно Ланселот да не знае в каква печал е потънало моето сърце и заради него, и заради самата мен? Ах, Господи, нима няма да узнае за всичко това навреме и аз ще трябва да умра опозорена? Загубата и за него ще бъде непосилна и той ще умре от мъка, щом научи, че съм напуснала този свят, защото никой мъж не е обичал жена толкова силно и с такава вярност като него!“
Така се жалвала кралицата и, отчаяна, се коряла, задето прогонила далеч от себе си човека, когото трябвало да обича и цени най-много от всичко.
От своя страна кралят наредил да погребат госпожицата в голямата църква на Камелот и да изградят великолепен надгробен паметник, върху който да изпишат следните думи:
Тук лежи госпожицата от Ескалот, която умря от любов към Ланселот.
Ала сега разказът престава да говори за крал Артур, за кралицата и госпожицата, и се връща към Ланселот.
XI
Ланселот поема защитата на Гениевра
И тъй, повествованието казва, че Ланселот останал у отшелника, докато излекувал раната, нанесена му от ловеца. Един ден след третия час той се качил на коня, за да се поразведри из гората. Отдалечил се от отшелническата обител и поел по малка пътечка. Не след дълго намерил много приятен извор, върху който хвърляли сянка две дървета. Край него заварил да лежи рицар, чиито доспехи и оръжия били оставени между него и коня, който стоял, привързан за едно дърво.
Като видял спящия рицар, Ланселот решил да не го буди, а да го остави да си почива и чак след като се наспи, да го заговори и да разбере кой е и откъде е. Затова слязъл от коня и го завързал до другия кон, а самият той легнал от другата страна на извора. Ала спящият рицар скоро се събудил от шума, вдигнат от двете животни, които започнали да се бутат. Като видял Ланселот на отсрещната страна, той се зачудил какво приключение го е довело в тези дебри.
Двамата се поздравили и се осведомили взаимно кои са и що са. Тогава Ланселот, който не искал да се разкрива и виждал, че пришълецът не го познава, му казал, че е рицар от кралство Гон.
— Аз пък съм от кралство Логрия — представил се другият.
— Откъде идваш по-точно? — попитал го Ланселот.
— От Камелот, където оставих крал Артур в многобройна компания благородници. Но мога да те уверя, че в Камелот има далеч повече опечалени, отколкото весели хора заради едно неотдавнашно събитие, свързано пряко с кралицата.
— С госпожа кралицата? — възкликнал Ланселот. — За Бога, разкажи ми какво е станало. Много съм любопитен да узная каква е тази история.
— Ще ти кажа, разбира се — отвърнал рицарят. — Преди няколко дни кралицата вечеряше в компанията на голяма свита от дами и рицари, сред които бях и аз. Когато привършихме първото ястие, един слуга влезе в залата и предложи плодове на кралицата, а тя подаде един от тях на рицаря, който седеше отсреща. Още щом отхапа от плода обаче, той падна мъртъв. Вдигна се голяма гълчава, надойдоха отвсякъде много хора, за да видят зловещото чудо. Като се убедиха, че рицарят е мъртъв, мнозина обвиниха за това кралицата. Сетне погребаха рицаря и престанаха да разговарят с кралицата.
На следващата седмица в града дойде Мадор дьо ла Порт, който е брат на покойния рицар. Като видя надгробния паметник на брат си и узна какво е станало, той се яви пред краля и обвини кралицата в предателство. Тя се огледа около себе си, за да види дали някой рицар ще се нагърби да я защити. Ала никой не бе толкова храбър, че да се обвърже с нея. В края на краищата кралят даде на кралицата отсрочка от четиридесет дни при условие, че ако до последния ден не намери рицар, който да излезе на бойното поле срещу Мадор, ще бъде погубена и прокълната. Това е и причината хората в двора да са толкова тъжни, защото тя едва ли ще намери рицар, който да се бие за нея.
71
72* Смъртната опасност, за която говори Гениевра, вероятно се отнася за времето, когато кралят я е прокудил от царството и в продължение на две години живее с мнимата Гениевра — доведена сестра на кралицата, която успява да узурпира мястото на истинската кралица. Ланселот възстановява правата на Гениевра в дуел срещу трима противници, защитници на мнимата кралица. Епизодът „Мнимата Гениевра“ е част от