— Кажи ми, сеньор рицарю — попитал го Ланселот, — когато срещу госпожа кралицата бе отправено обвинението, за което говориш, нямаше ли нито един от храбреците на Кръглата маса?
— Как да нямаше? Напротив, мнозина от тях бяха там: всичките петима племенници на краля: месир Говен, Гахериет, тримата им братя… Също месир Ивен, синът на крал Уриен, Сагремор Щуравия и още много прочути рицари.
— И как стана така — зачудил се Ланселот, — че всички те позволиха кралицата да бъде унизена пред собствените им очи, без никой да стане и да я защити?
— Бога ми, нямаше нито един, който да се нагърби с такъв товар. И бяха прави, защото не искаха заради нея да нарушават закона: убедени бяха, че тя е убила рицаря. А както ми се струва, щяха да нарушат закона, ако бяха тръгнали съзнателно срещу доброто правосъдие.
— Мислиш ли, че Мадор ще се върне в двора, за да търси правосъдие за покойния си брат?
— Да, кълна се — отвърнал рицарят, — сигурен съм, че ще се върне на четиридесетия ден, за да доведе докрай обвинението, което е отправил. Както съм сигурен, че кралицата ще бъде опозорена, защото не ще намери толкова добър рицар, който ще дръзне да грабне оръжие, за да се обяви в нейна защита.
— Мисля, че ще се намери — рекъл Ланселот. — Инак, ако се окаже, че нито един от тях не е готов да влезе в битка, за да я защити, то това ще означава, че не е извлякла никаква полза от добрините, които е сторила на чуждестранните рицари. Аз пък ти казвам, че има такива рицари, които ще предпочетат да бъдат убити, отколкото да я изоставят в тази опасност. Но кажи ми, моля те, кога се пада четиридесетият ден!
Рицарят уточнил кога е датата.
— Добре е да знаеш — отново заявил Ланселот, — че в тази страна има рицар, който за едната чест на крал Артур не ще пропусне да се яви в уречения ден в двора му и да защити госпожа кралицата срещу Мадор.
— Аз пък ти казвам — отвърнал му рицарят, — че онзи, който се нагърби с подобно начинание, не ще завоюва никаква почит, защото ако победи в сражението, всички в двора пак ще останат убедени, че е действал против правото и закона.
С това двамата спрели да говорят за този случай и останали край извора чак до вечернята. Тогава рицарят се качил на коня си и се сбогувал с Ланселот, пожелавайки му Бог да е с него.
Рицарят вече се бил отдалечил, когато Ланселот забелязал да пристига друг рицар в пълно бойно въоръжение, а с него — и един оръженосец. В рицаря той разпознал своя брат Хектор от Мар. Ланселот много се зарадвал, затичал се да ги посрещне, викайки колкото му глас държи, за да го чуят:
— Хекторе, добре си дошъл! Какво приключение те води насам?
Като го разпознал, Хектор слязъл от коня, снел шлема си и зарадван на свой ред, му върнал поздрава.
— Сеньор — рекъл той, — отивам в Камелот, за да защитя госпожа кралицата срещу Мадор дьо ла Порт, който я обвини в предателство.
— Останете при мен — предложил Ланселот, — докато се излекувам напълно. Когато настане денят на битката, ще отидем в двора и вие, и аз. И ако тогава рицарят, отправил това обвинение, не намери пред себе си воин, който да защити кралицата, такъв никога не ще се намери.
Хектор се съгласил с предложението на Ланселот. Двамата се качили на конете си и се упътили право към манастирчето, където Ланселот бил прекарал немалко време. Като видял Хектор, отшелникът много му се зарадвал — най-вече от любов към Ланселот, но и защото го бил срещал преди. Тази вечер Хектор проявил голямо любопитство да узнае кой е ранил брат му. Ланселот му разказал как бил получил раната си, а Хектор останал изумен от случилото се.
Двамата останали заедно в продължение на осем дни, докато Ланселот оздравял напълно от раната, която ловецът му бил причинил, и отново се намирал в предишното си цветущо здраве. Тогава напуснал дома на отшелника и започнал да обикаля страната заедно с Хектор и двама оръженосци, и то толкова потайно, че никой не можел да различи в негово лице Ланселот.
Случило се така, че един ден срещнали Боорт, който бродел в търсене на Ланселот и не знаел къде да го намери. През тази седмица той се бил разделил с брат си Лионел, когото оставил при краля на Северен Уелс, а той от своя страна го задържал при себе си да му прави компания. Да бяхте видели взаимната радост, с която двамата братовчеди се отнесли един към друг при тази среща! По някое време Боорт дръпнал Ланселот настрана и му казал: