— Чул ли си новината за това, че госпожа кралицата е обвинена пред краля?
— Да, казаха ми вече.
— Сеньор — рекъл тогава Боорт, — аз съм много щастлив от случилото се. Тъй като кралицата не може да намери кой да я защити, тя ще се види принудена да се сдобри с теб и тогава един от нас ще излезе да се сражава срещу Мадор.
— Дори да продължи да ме мрази, без да мога никога да се помиря с нея — отвърнал му Ланселот, — докато съм жив, никога не ще приема да бъде опозорена, защото тя е дамата, която ме е удостоила с най-големи почести, откакто съм започнал да нося оръжие. Ето защо ще се нагърбя с това изпитание, за да я защитя, ала не така яростно, както съм го правил в други битки, защото от онова, което се говори, съм наясно, че вината ще падне върху мен, а правото ще остане на страната на Мадор.
Тази нощ братовчедите прекарали в един замък, наречен Алфен. До назначения съд над кралицата оставали четири дни. Тогава Ланселот казал на Хектор и Боорт:
— Ще отидете в Камелот и ще останете там до вторник, защото това е съдният ден на моята дама. През това време ще се постараете да узнаете дали ще мога някога да се сдобря с нея. Ще дойдете да се видим, когато спечеля двубоя, ако е по волята на Господ Бог да ми окаже тази чест, и ще ми кажете какво сте научили за нея.
Двамата приели на драго сърце да свършат тази работа. На сутринта се разделили с Ланселот и той им забранил да казват на когото и да било, че ще дойде в двора.
— За да ме разпознаете обаче, когато дойда — пояснил той, — ви предупреждавам, че ще нося бели доспехи и щит с наклонени ивици. По тези подробности ще бъдете наясно, че това съм аз, докато останалите не ще знаят кой съм.
Сетне двамата се разделили с Ланселот, който останал в замъка заедно с един-единствен оръженосец и се заел да подготви оръжията си, за да изглеждат така, както ги бил описал.
Ала тук разказът спира да говори за него и се връща към братовчед му Боорт.
Разказът гласи, че след като се разделили с Ланселот, двамата братовчеди яздили, докато не пристигнали към деветия час*72 в Камелот. Те сторили това без затруднения, защото разстоянието от Алфен до Камелот е само четири английски левги.
Щом слезли от конете и снели доспехите си, кралят излязъл да ги посрещне и поздрави с пристигането, защото те наистина били двама от рицарите на света, които ценял най-високо. Същото сторили месир Говен и всички най-видни придворни. Приели ги с големи почести, както подобавало на рицари с такава слава. Що се отнася до кралицата, когато научила, че са дошли, тя изпитала голяма радост и казала на една от дамите в своята свита:
— Госпожице, сега, когато тези двама рицари са тук, съм напълно уверена, че няма да умра сама и безпомощна, защото те са толкова доблестни, че ще се изложат на опасност и духом, и тялом, но няма да позволят да умра там, където се намират и те. Благословен да е Господ Бог, Който ги е довел в такъв злокобен час, защото инак щях да се окажа в много незавидно положение.
Докато произнасяла тези думи, дошъл Боорт, който изпитвал силно желание да говори с кралицата. Виждайки го да идва, тя се изправила да го посрещне и го поздравила с „добре дошъл“. Той й отвърнал с пожеланието Господ радост да й дава.
— Сеньор — възкликнала тя, — радост няма да ми липсва, след като ти дойде тук. Мислех си, че ще бъда лишена от всякаква радост завинаги, но сега тя се завръща при мен благодарение на Господ Бог и най-вече на теб.
Боорт се престорил, че не знае нищо за последните събития:
— Сеньора, как така си лишена от всякаква радост и я намираш отново само благодарение на Господ Бог и на мен?
— Как, сеньор? — учудила се тя. — Нима не знаеш какви беди ме сполетяха, откакто не сме се виждали?
Боорт й отвърнал, че нищо не знае.
— Нима? — удивила се още повече тя. — Тогава ще ти обясня какво ми се случи, без да те излъжа дори с една дума.
Сетне му описала събитията точно както били протекли, без да премълчава каквото и да било.
— И сега Мадор ме обвинява в предателство, но в целия дворец няма нито един тъй доблестен рицар, който да дръзне да ме защити срещу него.