При тези думи Мадор скочил от мястото си и се провикнал:
— Сеньор рицарю, готов съм да докажа, че тя вероломно и предателски е убила моя брат.
— Аз пък съм готов — отвърнал Ланселот — да докажа, че тя никога не е замисляла нито вероломство, нито предателство.
Мадор обаче не се вслушал в думите му, а подал на краля своя залог, последван тутакси от Ланселот. Кралят приел залозите*73 и на двамата. Тогава месир Говен рекъл на краля:
— Иска ми се да вярвам, че Мадор бе въвлечен в недостойна разпра, защото каквато и да е била смъртта на брат му, бих се заклел във всички светии, че по мое мнение никога кралицата не е замисляла вероломство или предателство. Ала ако този непознат рицар не притежава достатъчно храброст, може да се стигне до голяма беда.
— Не знам кой е този рицар — отвърнал кралят, — но се надявам, че ще излезе с чест от това изпитание и ще победи. Поне такова е моето голямо желание.
Скоро присъстващите започнали да напускат двореца. Мало и голямо заслизали по стълбището, за да стигнат до мястото в равнината извън града, където обикновено се провеждали двубоите. Месир Говен взел копието на рицаря и казал, че ще го носи дотам, Боорт пък понесъл щита му. Ланселот веднага яхнал коня си и се отправил към бойното поле. Тогава кралят повикал кралицата и й казал:
— Сеньора, ето един рицар, който е готов в твое име да се изложи на смъртна опасност. Знай, че ако бъде победен, ти ще бъдеш съсипана и опозорена.
— Сеньор — отвърнала тя, — ако е истина, че не съм извършила нито вероломство, нито предателство, нека Бог е Този, Който ще раздаде справедливост.
Сетне кралицата хванала за ръката рицаря, дошъл да я защити, и го повела към мястото на битката. Щом наближили, тя се обърнала към него със следните думи:
— Драги сеньор, излез в името на Господ Бог на бойното поле и нека Той да те подкрепя и ти помага.
Малко след това двамата рицари се устремили един срещу друг, като пришпорили конете да се понесат в пълен галоп. Ударили се с такава сила, че нито щитовете, нито доспехите им попречили да си отворят дълбоки и големи рани. Мадор изхвръкнал от коня си и от падането си се почувствал замаян, защото бил едър и тежък. Въпреки това скочил на крака, ала от предишната му самоувереност не останала и следа, защото виждал, че пред себе си има мощен и непоколебим противник.
Като го видял, повален от седлото, Ланселот решил, че ако го нападне на кон, ще си навлече упреци и неодобрение. Затова скочил на земята и пуснал жребеца си да върви, накъдето му видят очите. Сетне изтеглил меча, вдигнал щита, за да защити главата си, насочил се към съперника си и му нанесъл толкова мощен удар по шлема, че Мадор изпаднал в истински ужас. Въпреки всичко той продължил да се защитава по най-добрия начин, на който бил способен, и се опитал да му нанесе чести и силни удари. Но това не му донесло никакво предимство, защото преди още да настъпи пладне, Ланселот така го бил разнебитил, че кръв бликала от много части на тялото му. Постепенно го докарал до пълно изтощение и на всички присъстващи станало ясно, че Мадор е надвит и се намира на прага на смъртта, стига противникът му да пожелае да го довърши. Към него се посипали възгласи на одобрение, защото досега, както се струвало на събралите се, никой от тях не бил виждал толкова храбър и умел воин.
Ланселот пък, който добре познавал Мадор и не искал да причини смъртта му, защото в миналото били съратници, си дал сметка, че го е омаломощил и само да поиска, може тутакси да го убие. Обзет от съчувствие към него, той му казал:
— Мадоре, победен си и посрамен, ако пожелая да стане така. Нещо повече, виждам, че ще загинеш, ако двубоят ни продължи. Затова ти предлагам да се откажеш от обвинението си, за да не те застигне върховна беда. Аз от своя страна ще сторя всичко по силите си госпожа кралицата да ти даде прошка, задето посмя да я обвиниш в такова тежко престъпление, а кралят да обяви, че крамолата е уредена.
Като чул благородното и великодушно предложение, отправено от противника му, Мадор разпознал в негово лице Ланселот. Коленичил тогава в нозете му, протегнал към него меча си и му казал:
— Сеньор, вземи моя меч, отдавам се изцяло на твоята милост. Знай, че не смятам това за позор, защото не е възможно да надвия един толкова доблестен воин като теб. Като такъв ти си се доказал многократно, доказа се и сега.
73
83* Текстът не уточнява естеството на залозите. Най-вероятно става дума за символни предмети, части от рицарските доспехи — ръкавица, копие, меч.