Сетне се обърнал към краля:
— Господарю, измами ме ти, като изправи срещу мен месир Ланселот!
Разбирайки, че Ланселот е противникът на Мадор, кралят не дочакал да напусне бойното поле, а скочил, завтекъл се към него и го прегърнал, както бил с доспехите и оръжията си. Месир Говен също дотичал и разкопчал шлема му. Човек би могъл да види огромната радост от неговото присъствие, по-голяма от която едва ли може да се опише.
Що се отнася до кралицата, обвинението на Мадор към нея било снето. И ако преди време била гневна на Ланселот, сега вече смятала това свое поведение за лудост.
XII
Лудостта на влюбените
Един ден, когато кралицата и Ланселот останали насаме, двамата започнали разговор за най-различни неща. По някое време тя казала:
— Сеньор, признавам, че сгреших, когато те заподозрях за отношенията ти с госпожицата от Ескалот, защото знам, че ако си я обичал така пламенно, както мнозина ме подтикваха да вярвам, сега тя нямаше да е мъртва.
— Как така, сеньора? — изненадал се Ланселот. — Нима тази госпожица е мъртва?
— За съжаление, да — отвърнала кралицата. — Погребана е тук в църквата „Сент Етиен“.
— Колко жалко! — възкликнал Ланселот. — Та тя беше толкова красива! Господ да ми е на помощ, защото смъртта й много ще ми тежи.
Такива били думите, които двамата разменили. И ако Ланселот и преди бил влюбен в кралицата, сега любовта му се разпалила по-силно от когато и да било, а и тя му отвръщала със същото. Двамата се държали така неблагоразумно, че мнозина в двореца забелязали какво става, а месир Говен, както и четиримата му братя, били напълно убедени в близостта им.
Един ден петимата се били събрали в двореца и повели доста възбуден разговор по този въпрос. Най-гневен от всички бил Агравен. Неочаквано насред препирнята кралят излязъл от покоите на кралицата. Като го видял, месир Говен рекъл на братята си:
— Млъквайте веднага! Кралят е тук!
Агравен обаче отвърнал, че няма да замълчи дори и в негово присъствие. Кралят чул тези думи и се обърнал към Агравен:
— Драги племеннико, кажи ми за какво си говорехте на такъв висок глас.
— Ха! — възкликнал месир Говен. — За Бога, господарю, не обръщай внимание на тези неща. Агравен се е възбудил повече, отколкото подобава. По-добре да си останеш в неведение, защото от това нито за теб, нито за някой друг ще има каквато и да било полза.
— В името на Господ Бог — рекъл кралят — искам да знам за какво става дума.
— За Бога, господарю! — възкликнал на свой ред Гахериет. — Това за нищо на света не бива да става, защото всичко, което Агравен казва, са само лъжи и коварни измислици. Ето защо като твой предан васал си позволявам да те посъветвам да не ни разпитваш повече за това.
— Кълна се в главата си — рекъл кралят, — това няма да го бъде. Настоявам в името на клетвата, която сте положили пред мен, да ми кажете за какво беше този настървен спор между вас.
— Чудя ти се, господарю — осмелил се да каже месир Говен, — защо проявяваш такова любопитство и нетърпение да научиш за някакви неща. Ала дори и да ми се разгневиш и да ме изхвърлиш беден и прокуден от твоето кралство, пак няма да ти кажа нищо. Защото ако повярваш на думите, които ще чуеш, сиреч на най-голямата лъжа на света, това може да ти навлече такива беди, каквито никога досега не са те сполетявали.
Кралят останал още по-смаян отпреди и казал, че или ще разбере за какво става дума, или ще ги унищожи всички до един.
— Кълна се — рекъл месир Говен, — че стига да не е против волята на Господ Бог, не ще научиш нищо от мен, защото в края на краищата ще ти стана омразен и всички — и аз, и останалите — ще има да се разкайваме за стореното.
Щом изрекъл тези думи, той напуснал залата, последван от Гахериет. Кралят ги повикал по име няколко пъти, но те не пожелали да се върнат, а си отишли, натъжени като никой друг. Казали си, че напразно изобщо са отворили дума за тези неща и че ако кралят все пак бъде осведомен и влезе в разпра с Ланселот, дворът му ще бъде съсипан и опозорен, тъй като Ланселот ще получи подкрепата на цяла Галия, а и на много други страни.
В такова настроение се прибрали двамата братя, тъй угнетени, че не знаели как да постъпят оттук насетне. Кралят пък, който останал с другите трима свои племенници, ги отвел в стая непосредствено до една от градините и заключил вратата зад себе си. Сетне ги заклел във верността, която му дължат, да отговорят на въпросите. Настояването му било насочено предимно към Агравен, който обаче заявил, че няма да му каже: да се обърнел към останалите. Ала те казали, че никога няма да проговорят.