— След като отказвате да говорите — вбесил се кралят, — или вие ще убиете мен, или аз — вас.
Сетне изтичал и грабнал меча, който лежал върху едно ложе, изтеглил го от ножницата, върнал се при Агравен и извикал, че ще го убие намясто, ако не му каже онова, което той имал непреодолимо желание да научи. Сетне го вдигнал пред него, готов да го удари по главата. Като го видял така разлютен, Агравен възкликнал:
— Ха! Сеньор, не ме убивай! Добре, ще ти кажа. Бях започнал да обяснявам на монсеньор Говен, на Гахериет и на останалите ми братя, които са тук пред теб, че извършват предателство и вероломство, търпейки толкова дълго срама и позора, който месир Ланселот от Езерото ти навлича.
— Как така Ланселот ми навлича срам и позор? — удивил се кралят. — За какво става дума? Кажи ми, защото никога не бих тръгнал да се предпазвам от него с мисълта, че има намерение да ме опозори. Аз винаги съм го обграждал с най-големите почести и съм го смятал за мой скъп приятел, така че не би трябвало за нищо на света да ми причинява срам и позор.
— Господарю — рекъл Агравен, — той ти е толкова предан, че те злепоставя, като ухажва твоята съпруга кралицата, с която има плътски връзки.
При тези думи кралят сменил цвета на лицето си и силно пребледнял. След кратко мълчание казал:
— Това е голяма изненада за мен.
Сетне се умислил и дълго не отронил нито дума.
— Господарю — рекъл по някое време Мордред, — докато можехме, криехме от теб тази история. Добре е обаче, че истината излезе наяве и е редно да я разкрием пред теб. Няма съмнение, че докато премълчавахме, постъпвахме спрямо теб като вероломни и безсъвестни поданици. Сега се изчистваме от тази вина. Съобщаваме ти и те уверяваме, че нещата стоят точно така. Така че помисли как да отмъстиш за понесения ущърб.
От неочакваната новина кралят останал смълчан, чувствайки се толкова наскърбен и нещастен, че не знаел какво да прави. Като заговорил отново, казал следното:
— Ако някога сте ме обичали, сторете необходимото да ги хванете на местопрестъплението, и ако тогава не си отмъстя, както е редно спрямо един предател, ще се откажа завинаги да нося корона.
— Господарю — рекъл Герехет, — вслушайте се в нашите съвети. Да причиниш смъртта на рицар като Ланселот, е доста нежелателна постъпка. Защото той е силен, храбър, да не говорим за рода му, който е влиятелен във всяко отношение. Ако той умре — и ти много добре знаеш това, — роднините на крал Бан ще започнат такава жестока и невиждана война срещу теб, че най-могъщите феодали от твоето кралство ще си имат големи неприятности. Самият ти, ако Господ Бог не се застъпи за теб, се излагаш на опасността да бъдеш убит, защото желанието им по-скоро ще бъде да отмъстят за Ланселот, отколкото да защитят себе си.
— За мен няма нужда да се тревожите — отвърнал кралят. — Направете, каквото ви казвам, и се постарайте, ако можете, да ги хванете заедно. Изисквам това от вас по силата на клетвата, която ми дадохте, когато бяхте приети за рицари на Кръглата маса.
Племенниците му го уверили, че ще изпълнят нареждането му, щом толкова настоява. И тримата му дали своята дума, след което напуснали покоите му и се върнали в голямата зала на двореца.
Този ден кралят бил по-умислен от всякога. По вида му личало, че е много ядосан. Към деветия час при него дошли месир Говен и Гахериет. Като видели изражението му, двамата веднага разбрали, че останалите трима братя са му говорили за Ланселот. Затова решили да не влизат веднага в разговор с него, а се приближили към прозорците на двореца. Залата била тиха и смълчана — никой от присъстващите не смеел дума да продума, защото било ясно, че кралят едва сдържа гнева си. В този миг пристигнал един въоръжен рицар, който казал на краля:
— Господарю, идвам да ти съобщя новини от турнира в Карахет: участниците от кралство Сорелоа и от Опустялата земя бяха победени.
— А някой от нашите рицари участва ли в турнира? — попитал кралят.