— Да, сеньор. Ланселот участва в него и спечели наградата и признанието и на двата отбора.
При тези думи кралят навел глава и се умислил. След продължително мълчание се изправил и казал достатъчно високо, за да го чуят всички присъстващи:
— Ха! Господи Боже, колко е мъчително, колко жалко, когато в душата на един толкова забележителен рицар се загнезди предателството!
Сетне се оттеглил в покоите си и, потънал в мрачни мисли, се изтегнал на ложето. Ясно му било, че ако Ланселот бъде заловен в прелюбодеяние с кралицата и заради това намери смъртта си, по-голямо нещастие не ще да е сполетявало страната му заради гибелта на един-единствен рицар. При все това предпочитал да умре, отколкото позорът му да не намери своето отмъщение.
По някое време пратил да повикат племенниците му, а когато те се явили, им казал:
— Сеньори, Ланселот скоро ще дойде за нашия турнир. Предложете ми как да го заловим, докато върши безчестието, за което ми съобщихте.
— Бога ми, не знам! — възкликнал Гахериет.
— Бог ми е свидетел, господарю — рекъл Агравен, — ще ти кажа как да постъпим. Разгласи сред всички твои служители, че утре ще отидеш на лов в гората, и покани със себе си всички рицари без Ланселот. Впрочем той ще остане на драго сърце и, напълно съм убеден, още щом се отдалечиш оттук, ще побърза да си легне с кралицата. Ние пък ще бъдем тук, за да узнаем каква е истината и да те уведомим какво е станало. Ще се скрием в някоя стая, така че да го хванем и задържим, докато се прибереш*74.
Кралят дал пълното си съгласие да действат по този начин.
— Ала внимавайте! — предупредил ги той. — Не човек, живо същество да не узнае за намеренията ви, преди да бъдат изпълнени точно както сте ги замислили.
Докато съветвал по този начин Агравен, влязъл месир Говен. Като ги видял да разговарят така потайно, той се обърнал към краля:
— Господарю, дано Господ помогне съветите, които даваш, да доведат само до нещо добро. Защото, както ми се струва, от тях ще пострадаш най-вече ти, а не някой друг. Агравен, драги братко, моля те да не започваш нещо, което не ще можеш да доведеш до добър край. И не казвай нищо за Ланселот, ако не си напълно уверен как точно стоят нещата. Защото той е най-добрият рицар, който си имал щастието да видиш.
— Говене — рекъл кралят, — излез оттук. Ти си човек, на когото никога повече не ще се доверя! Поведението ти към мен е възмутително, защото си знаел на какъв позор съм бил подложен, и въпреки това си търпял и не си ми дал знак за това.
— Онова, което мога да кажа — отвърнал месир Говен, — е, че моето предателство никога не ти е навредило.
След което напуснал кралските покои. Натъквайки се в коридора на Гахериет, той му казал:
— Агравен все пак е разказал на краля онова, което не смеехме да му кажем. Няма съмнение, че това не ще е на добро.
— Добре е да се знае — отвърнал Гахериет, — че аз никога няма да се забъркам в подобна сплетня. Никога достоен рицар като Ланселот не ще бъде обвинен от мен в подобна подлост. Да оставим Агравен да преследва онова, което е замислил, и ако от това произлезе нещо добро, нека и славата да е негова. Ако обаче нещата се обърнат на зле, поне да не може да каже, че ние сме виновни за това.
Сетне двамата напуснали двореца и отишли в дома на Гахериет. Както вървели през града, срещнали Ланселот и неговата дружина. Още щом се видели отдалеч, и едните, и другите с голяма радост се поздравили.
— Месир Ланселот — обърнал се към него Гахериет. — Смятам да поискам от теб една услуга.
Ланселот му отвърнал, че ще стори на драго сърце всичко, за каквото го моли, стига да е по силите му.
— Много благодаря — рекъл Гахериет. — Молбата ми е и ти, и твоите хора да се настаните в моя дом. Знайте, че го правя за ваше добро.
Ланселот на драго сърце приел това предложение и заедно с дружината си свърнал към дома на Гахериет. Оръженосци и прислужници се втурнали да посрещнат Ланселот и неговите хора, които се връщали от турнир, и да ги освободят от доспехите им.
Като настанал часът за вечеря, всички тръгнали заедно с Ланселот към двореца, защото били много привързани към него. Той от своя страна много се учудил, че при пристигането му кралят, който обикновено го посрещал много сърдечно, този път не проронил и дума, а щом го забелязал, обърнал главата си на другата страна. Така и не си дал сметка, че кралят е много разгневен срещу него, защото не знаел какво му били известили братята на месир Говен. Седнал заедно с останалите рицари и се отдал на удоволствието от угощението, което обаче съвсем не било като друг път, защото виждал, че кралят е мрачен и умислен.
74
87* Описаната ситуация е отзвук от сцена в