Докато двамата разговаряли за всичко това, дошъл Хектор. Като разбрал до каква степен нещата са се влошили, той много се натъжил.
— Най-добрият изход, който виждам от цялото това премеждие, е да си тръгнем оттук и да отидем в гората, като се пазим да не се натъкнем на краля, а когато настъпи часът за съда над кралицата, бъди сигурен, че ще я отведат там, за да я екзекутират. Щом я освободим и вземем с нас, можем да напуснем тази страна и да отидем в кралство Беноик или в кралство Гон. Ако успеем да я изведем на сигурно място, не ще има защо да се страхуваме нито от крал Артур, нито от неговата мощ.
Ланселот и Боорт приели съвета на Хектор. Веднага издали заповед към всички свои рицари и прислужници, които били общо тридесет и осем на брой, да се качат на конете, да напуснат по най-бързия начин града и да се отправят към онази част от окрайнината на гората, която била най-гъста, за да скрият там до вечерта, без да бъдат забелязани.
А Ланселот дръпнал настрана един от своите оръженосци и му рекъл:
— Върви право в Камелот и направи всичко възможно да се сдобиеш с новини за госпожа кралицата, както и да разбереш как възнамеряват да постъпят с нея. Ако я осъдят на смърт, ела по най-бързия начин да ни съобщиш. Защото каквото и да ни струват усилията за нейното спасение, ние няма да си ги спестим, за да я избавим от смъртта.
Слугата на Ланселот се разделил с него, скочил на коня си и препуснал право към Камелот, за да се озове не след дълго в двора на крал Артур.
Ала тук разказът престава да говори за него и се насочва към тримата братя на монсеньор Говен, и то в онзи миг, в който Ланселот им се изплъзнал, след като го заварили в покоите на кралицата.
XIII
Осъждането на смърт и спасяването на кралицата
В мига, в който Ланселот се разделил с кралицата и оставил зад гърба си хората, които се опитвали да го заловят, последните пристъпили прага на нейните покои, влезли вътре и я задържали, като не пропуснали да я обсипят с недопустими обиди и унижения. Заявили й, че е хваната на местопрестъплението и нищо не може да я спаси от смъртта. Опозорена и посрамена от оскърбленията, които била заставена да изслуша, тя заридала толкова горко, че дори тези изменници*75 на рицарското достойнство би трябвало да се трогнат и смилят над нея.
Към деветия час на деня кралят се завърнал от лова. Още щом слязъл от коня, той научил, че кралицата е била изненадана с Ланселот. Той много се натъжил и попитал дали са успели да заловят и него.
— Не, господарю — отвърнали му неговите хора, — защото той се защити така яростно, че никой не можа да му излезе насреща.
— Щом не е тук, ще го намерим там, където е отседнал — рекъл кралят. — Съберете достатъчно голяма дружина и я въоръжете, след което вървете да го хванете и да ми го доведете. Така ще мога едновременно да раздам правосъдие и над него, и над кралицата.
Тогава почти четиридесет рицари, макар и не съвсем доброволно, но виждайки се принудени да изпълнят заповедта на краля, произнесена от собствената му уста, побързали да надянат доспехите и да грабнат оръжията си, ала когато пристигнали в дома на Ланселот, те така и не го открили вътре. Нямало нито един сред тях, който да не изпита облекчение и голяма радост, защото не се съмнявали, че ако трябвало да го заловят със сила, нямало как да избегнат жестока и кървава схватка. Върнали се тогава при краля и му казали, че са изпуснали Ланселот, който е заминал с всички свои рицари и прислужници.
Като чул тази вест, кралят казал, че е крайно разочарован и понеже Ланселот го няма и не може да му отмъсти, ще отмъсти на кралицата, и то по такъв начин, че за това ще се говори дълго през идните поколения.
— Драги сеньор — попитал тогава крал Йон, — как мислиш да постъпиш?
75
92* Със същото прилагателно (