— Настоявам да се въздаде правосъдие за нечуваното престъпление, което тя извърши. Затова нареждам на теб в качеството ти на крал, а също и на бароните, намиращи се в моя двор, в името на клетвата, която сте положили пред мен, да решите помежду си от каква смърт да умре. Редно е да сте наясно: от смъртта тя няма да избяга! Дори да застанете на нейна страна и да обявите, че не трябва да бъде осъдена на смърт, тя пак ще умре.
— Сеньор — рекъл крал Йон, — в тази страна нито е прието, нито е обичайно да се произнася смъртна присъда било срещу мъж, било срещу жена след деветия час. Утре сутринта, ако бъдем принудени да произнесем подобна присъда, ще изпълним волята ти.
Тогава крал Артур млъкнал и потънал в такава скръб, че през цялата нощ не се сетил да сложи залък в устата си или да отпие дори една глътка. Не пожелал и да доведат кралицата пред очите му.
На сутринта, още при настъпването на първия час, бароните се събрали в двореца, а кралят се изправил и им поставил следния въпрос:
— Сеньори, как трябва да постъпим с кралицата по законите на правосъдието?
Бароните се оттеглили на съвещание, по време на което потърсили мнението на Агравен и двамата му братя. Те им отговорили, че според тях кралицата трябва да умре с позорна смърт, защото е накърнила честта на владетеля, допускайки рицар да си легне в ложето на крал, отличавал се при това с безукорна добродетелност през целия си живот.
— Ето защо смятаме, че само заради тази своя постъпка тя напълно е заслужила смъртна присъда.
Волю-неволю бароните се обединили около това заключение, защото освен всичко друго виждали, че такова е и желанието на краля.
Що се отнася до месир Говен, когато си дал сметка, че решението за смъртта на кралицата е вече взето, той заявил, че няма сили да понесе болката да види как умира дамата, отредила му най-големите почести, с които е бил удостоен през живота си, а след това се обърнал към краля:
— Сеньор, връщам ти всичко, което притежавам от теб, и ти заявявам, че никога повече няма да ти служа, ако допуснеш това безчестие.
Кралят обаче не му отвърнал и дума, защото се бил замислил за нещо друго. Така месир Говен напуснал двора му и отишъл право в своя дом, обзет от такава мъка, сякаш виждал как целият свят умира пред очите му.
Кралят от своя страна заповядал на слугите си да издигнат огромна клада и да качат на нея съпругата му. Така трябвало да умре една невярна кралица, опетнила и опозорила короната*76.
Тогава целият град се изпълнил с гълчава, разнесли се викове: хората изпаднали в такава дълбока скръб, сякаш кралицата била тяхна майка. Слугите пък, на които било наредено да построят кладата, я издигнали толкова висока, че целият град можел да я вижда.
По някое време кралят наредил да му доведат виновницата. Тя се явила, обляна в сълзи, облечена в червена копринена рокля и наметало. Била толкова красива и изящна, че ако някой би тръгнал да търси из целия свят друга толкова прелестна дама, то той би положил напразни усилия. Като я видял, кралят изпитал такава жал, че отвърнал поглед и само наредил да я отведат и да изпълнят онова, което съдът бил решил.
Тогава стражата напуснала двореца заедно с кралицата и я повела надолу по улиците на града. Като излязла от двора и гражданите я забелязали, от всички страни се разнесли викове на съжаление:
— Ах, господарке, най-добросърдечна сред хората и най-благовъзпитана сред дамите, у кого ще намерят бедните люде съчувствие оттук насетне? Ах, ти, кралю Артуре, който със своето вероломство си решил да пратиш на смърт кралицата, дано да те споходи един ден разкаянието! И дано предателите, които извършиха това пъклено дело, да умрат с позорна смърт!
Такива думи се изтръгвали от устата на гражданите, които следвали шествието и крещели, сякаш били напълно обезумели**77.
Кралят заповядал на Агравен да вземе четиридесет рицари и да отиде с тях да охранява полето, където кладата вече пламтяла, така че, ако отнякъде се появи Ланселот, да не може да се справи с тях.
— Господарю — отвърнал му Агравен, — доколкото разбирам, волята ти е и аз да отида с тях?
— Да — потвърдил кралят.
— Заповядай тогава и на брат ми Гахериет да дойде с нас.
Кралят наредил на Гахериет, ала последният му отговорил, че няма да постъпи така. Тогава кралят го обсипал с такива заплахи, че Гахериет в края на краищата обещал да изпълни нареждането му. Сетне отишъл да се въоръжи, което побързали да сторят и всички останали.
76
93* Според келтските обичаи жената, обвинена в прелюбодеяние, се наказвала със смърт на кладата. Този мотив свидетелства и за влиянието на разказите за Тристан и Изолда върху
77
93** И тук приликата с романа за Тристан и Изолда от Берул е очевидна. Когато жителите на Корнуел, кралството на Марк, научават, че в своя гняв крал Марк праща Изолда на кладата, те оплакват с подобни думи участта на своята кралица. (Вж.