Вече въоръжени, те излезли от града и като се преброили, установили, че са осемдесет души.
— Хей, Агравен — обърнал се към брат си Гахериет — нима смяташ, че съм дошъл да се бия с Ланселот, ако той се появи, за да спаси кралицата? Добре е да знаеш, че няма да се бия срещу него и бих предпочел да я задържи при себе си до края на живота й, отколкото да я видя как умира тук.
Увлечени в подобни разговори, Агравен и Гахериет се приближили до кладата. От своя страна Ланселот, който бил устроил засада в окрайнините на гората заедно със своите хора, видял, че пратеникът му се връща от града, и с нетърпение го попитал какви новини носи от двора на крал Артур.
— Лоши новини, сеньор — отвърнал му той. — Госпожа кралицата е осъдена на смърт, а ти можеш да видиш с очите си кладата, която подготвят, за да я изгорят на нея.
— Сеньори — провикнал се тогава Ланселот, — на конете! Онзи, който възнамерява да й отнеме живота, ще се раздели пръв с него! Дано Господ, ако се е вслушвал някога в молба на грешник, ми даде да срещна най-напред Агравен, защото именно той ми устрои цялата тази крамола!
Огледали се тогава Ланселот и хората му, за да преценят колцина са, и като се преброили, открили, че са тридесет и двама*78. Всички се качили на конете, взели щитовете и копията си и вече готови, препуснали по посока на кладата. Когато суетящите се край нея хора на краля ги видели да идват, всички в един глас се провикнали:
— Ланселот, Ланселот! Бягайте! Спасявайте се!
Ланселот, който препускал начело на цялата чета, се насочил към мястото, където се намирал Агравен, и му извикал:
— Страхливец! Предател! Свършено е с теб!
След което го ударил с такава мощ, че никаква броня не би могла да възпрепятства копието да прониже тялото му от край до край, блъснал го като воин, превъзхождащ противника си по сила и храброст, и го хвърлил от седлото на земята. При падането копието му се счупило.
От своя страна Боорт, носейки се с най-голямата бързина, на която конят му способен, извикал на Герехет да се отбранява, защото го предизвиква да се бият на живот и смърт. Сетне насочил коня срещу него и го ударил така тежко, че никаква броня не би могла да възпре желязното копие да прониже гръдта му. Свалил го от коня на земята в такова състояние, че вече нямал нужда от никакъв лекар. Що се отнася до останалите, всички изтеглили мечовете си и се хвърлили в схватката.
Когато Гахериет видял, че двамата му братя са повалени, не питайте дали не се вбесил, след като по всичко изглеждало, че няма начин да не са мъртви. Насочил се тогава към Мелиад Черния, който полагал всички усилия, за да помогне на Ланселот и да отмъсти за позора на кралицата. Ударил го с такава сила, че го хвърлил насред огъня. Сетне изтеглил меча си и с голяма храброст и мощ нападнал друг рицар, когото повалил в нозете на самия Ланселот.
Хектор, който внимавал какво става, видял подвизите на Гахериет и си казал:
„Ако този продължава да е жив още малко, като нищо ще ни нанесе големи поражения, защото се отличава с голяма храброст. Ето защо е най-добре да го убия, за да не ни причини още по-тежки щети, отколкото вече ни е причинил.“
Пришпорил тогава коня си и се понесъл срещу Гахериет с изваден меч. Ударил го толкова силно, че шлемът на Гахериет отхвръкнал на земята. Като усетил, че главата му е незащитена, последният потръпнал от ужас. В същия миг Ланселот, който обхождал редиците на сражаващите се, не го разпознал и го ударил с голяма сила по главата, така че мечът му стигнал чак до зъбите.
При този удар хората на крал Артур се огънали, защото видели, че Гахериет пада мъртъв на земята. Ала преследвачите им продължили сечта с такова ожесточение, че от всички осемдесет рицари живи останали само трима: Мордред и още двама рицари на Кръглата маса. Скоро Ланселот видял, че насреща си няма нито един противник от свитата на краля. Тогава се приближил до кралицата и й казал:
— Кралице, кажи какво да направим за теб?
Тя, зарадвана от щастливия изход на премеждието, който Бог й бил изпратил, му отвърнала:
— Сеньор, бил искала да ме изведеш на сигурно място, където крал Артур не упражнява своята власт.
78
94* Авторът обича да уточнява с цифри хода на времето или броя на рицарите. Но тези цифри нямат стойност на количествени показатели — изпълняват по-скоро орнаментални функции за симетрия, така както в скулптурните орнаменти на катедралите се наблюдават елементи, чиято единствена роля е да кореспондират с други в общото пространство на дадена композиция или фасада. От началото на романа (фрагм. 2) научаваме, че в търсенето на Светия Граал са загинали 32 рицари. Между тази бройка и броят на хората от дружината на Ланселот няма никаква смислова връзка. Числото 32 не е натоварено и с определена символика. Чисто и просто бива възпроизведено от далечно разстояние, сякаш за да постави авторът на изпитание вниманието и паметта на своята публика. Същото може да се каже и за числото 72, споменато веднъж за броя на новоприетите рицари на Кръглата маса (фрагм. 107) и повторно — за броя на рицарите на Кръглата маса, с които Артур разполага за битката при Солсбъри (фрагм. 187).