— Сеньора — наредил тогава Ланселот, — качи се на този кон и ела с нас в гората. Там ще решим как да действаме по-нататък.
Кралицата му дала своето съгласие.
Тогава хората на Ланселот помогнали на кралицата да се качи на един жребец и всички заедно потънали в дебрите на гората. Озовали се веднъж под нейната закрила, те се огледали, за да видят дали всички са здрави и читави. Преброили се и установили, че са изгубили трима от своите. Тогава започнали да се питат един друг какво се е случило на тези техни съратници.
— Бог ми е свидетел — рекъл Хектор, — аз видях как умряха и тримата. Уби ги със собствената си ръка Гахериет.
— Какво? — извикал изненадан Ланселот. — Нима Гахериет е участвал в тази битка?
— Сеньор — обадил се Боорт, — как може да задаваш такъв въпрос? Та ти лично го уби!
— Кълна се в Господ Бог — потвърдил Хектор, — ти наистина го уби.
— В такъв случай можем да бъдем сигурни, че никога няма да се помирим нито с крал Артур, нито с монсеньор Говен заради голямата им обич към Гахериет. На прага сме на война, чийто край никога няма да видим.
Ланселот се почувствал много нещастен заради смъртта на Гахериет, защото той бил един от всички рицари на света, когото обичал най-много. По някое време Боорт му казал:
— Сеньор, добре е да вземем мерки, за да осигурим безопасността на кралицата.
— Ако успеем да я отведем в един замък, който покорих неотдавна, мисля, че там тя не ще има причина да се опасява от краля. Този замък е удивително солиден и е разположен на такова място, че няма как да бъде обсаден. Ако отидем там и го укрепим допълнително, ще повикам отблизо и далеч рицари, на които неведнъж съм правил услуги, да дойдат при мен. Разпръснати из целия свят, те са голямо множество и са ми изцяло предани, така че всички веднага ще се отзоват, за да ми помогнат.
— Къде се намира замъкът, за който говориш, и как се нарича? — попитал Боорт.
— Казва се замъкът „Стражата на Радостта“*79. Когато обаче го завоювах — а това беше по времето, когато все още бях новопосветен рицар, — хората го наричаха замъка „Стражата на Мъките“.
— Господи! — възкликнала кралицата. — Кога най-после ще се озовем в този замък?
Предложението на Ланселот било възприето и всички потеглили на дълъг път през гората, като си дали дума, че който и придворен на краля понечи да ги възпрепятства, ще намери начаса смъртта си. Яздили така до един замък, разположен в сърцето на гората, който се наричал Калек. Господарят му бил граф, храбър и могъщ рицар, който обичал Ланселот повече от всеки друг. Като узнал, че е пристигнал в замъка, той много се зарадвал и го приел с големи почести, оказвайки му всички знаци на уважение, на които бил способен, а най-вече му обещал, че ще му помага срещу всички негови противници, включително срещу крал Артур.
— Сеньор — обърнал се той към Ланселот, — ако ти хареса, бих могъл да ти предложа и моя замък — на теб и на госпожа кралицата. Струва ми се, че би трябвало да приемете моето предложение, защото е здраво укрепен и в него няма защо да се боите от каквото и да било, та дори и от могъществото на краля.
Ланселот му благодарил сърдечно, но му казал, че няма намерение да се застоява на това място. На другия ден напуснали замъка и препускали с възможно най-голямата бързина, додето не се озовали на четири левги от замъка „Стражата на Радостта“.
Ланселот изпратил вестители да съобщят, че пристига в замъка. Когато хората в него узнали за това, всички наизлезли да го посрещнат, преизпълнени с такава радост, сякаш към тях се придвижвал самият Господ Бог, и му устроили далеч по-големи почести, отколкото ако трябвало да посрещнат крал Артур. А като разбрали защо е дошъл, и научили, че иска да остане задълго при тях, те му се заклели във всичките си светини, че ще му помагат до смърт. Ланселот призвал рицарите от областта да се явят при него и веднага голямо множество от тях надошло в замъка.
Ала тук разказът престава да говори за тези събития и се връща към крал Артур.
XIV
Траур в двора на крал Артур
И тъй, разказът продължава с това, че когато крал Артур видял Мордред да се връща като беглец от бойното поле, носейки се по улиците на град Камелот в компанията на едва двамина рицаря, той изпаднал в почуда каква би могла да е причината за това. Ето защо попитал първите пристигнали какво се е случило, та са се впуснали в бягство.