— Сеньор — отговорил му един слуга, — нося и на теб, и на всички в двореца само лоши новини. Сеньор, знай, че от всички рицари, които отведоха кралицата към кладата, от смъртта се спасиха само трима. Единият от тях е Мордред, а другите само Господ Бог знае кои са. Боя се, че всички останали загинаха.
— Ха! — възкликнал смаян кралят. — Кой, Ланселот ли ви нападна?
— Да, господарю, и дори отведе със себе си кралицата, след като я отърва от кладата. Потъна заедно с нея в най-гъстата част на гората.
Кралят се почувствал така покрусен от тази новина, че не знаел какво да направи. В този миг се появил Мордред, който казал:
— Господарю, всичко се разви много зле за нас. Ланселот ни нападна, разгроми ни и сега си отива, отвеждайки със себе си кралицата.
— О, няма да си отидат толкова лесно! — извикал кралят. — Поне доколкото имам сили да им попреча.
Сетне веднага наредил на рицари, прислужници и всички присъстващи да се въоръжат и бъдат в готовност. Всички по най-бързия начин се качили на конете и напуснали града, покрити с желязо от глава до пети. Щом навлезли в гората, те започнали да я претърсват ту в една, ту в друга посока, опитвайки се да открият бегълците, ала така и не намерили никого. Кралят ги посъветвал да се разделят и да поемат по различни пътеки, за да им бъде по-лесно да ги открият.
— За Бога — обърнал се тогава към него крал Карадос, — Артуре, не споделям това твое предложение: имай предвид, че го съпровождат голям брой силни и храбри рицари, така че ако твоите хора се разделят на малки дружини и Ланселот срещне една от тях, с нея ще бъде свършено. Всички ще бъдат избити.
— Как предлагаш тогава да постъпим? — попитал го крал Артур.
— Проводи свои пратеници до всички моряци в пристанищата на страната, които да обявят, че никой не бива да проявява дързостта и неподчинението да превозва Ланселот до отвъдния бряг. Така той ще се види принуден да остане на острова независимо дали му се иска, или не. Щом остане тук, не ще бъде трудно да научим къде се намира, и да потеглим срещу него с толкова многобройна войска, че да го заловим без особени затруднения. Тогава ще можеш наистина да си отмъстиш за стореното. Ето такъв е моят съвет.
Крал Артур тутакси свикал своите вестители и ги проводил до всички пристанища на кралството със забраната никой да не проявява дързостта и неподчинението да превозва Ланселот до отвъдния бряг. Щом свършил тази работа, той потеглил обратно към града. Като се озовал на бойното поле край кладата, където лежали мъртвите рицари, той се огледал и забелязал убития от Ланселот Агравен. Рицарят бил пронизан с копие по средата на гърдите и желязното острие стърчало откъм гърба му. Кралят тутакси го разпознал. Тогава изпитал такава жестока болка, че не успял да се удържи на седлото и паднал в несвяст на земята върху трупа на племенника си. Когато след известно време дошъл на себе си и си възвърнал дар слово, той рекъл:
— Ха! Скъпи племеннико, наистина много те мразеше онзи, който те е пронизал така. Ала нека да се знае, че той ми причини много голяма болка в сърцето, като лиши моя род от такъв рицар, какъвто бе ти.
Сетне снел шлема от главата на покойния си племенник и се взрял в лицето му. Целунал го по очите и устата, която вече била съвсем студена, и наредил да го отнесат в града.
Кралят се отдал на своята мъка и, облян в сълзи, тръгнал да броди из бойното поле. Най-сетне намерил убития от Боорт Герехет. Тогава бихте могли да видите как болезнено блъска една о друга покритите си с железни ръкавици длани, защото — ако не се брои шлемът — той все още бил облечен в доспехите си. Голяма била скръбта на краля. Не преставал той да мълви, че прекалено дълго е живял, щом е станал свидетел на смъртта на онези, които с такава нежност е отгледал.
Ридаейки и въздишайки, той наредил да положат Герехет върху щита му*80, за да го пренесат в града, и продължил да оглежда бойното поле. По някое време погледнал надясно и забелязал убития от Ланселот Гахериет. С изключение може би на Говен той бил любимият му племенник. Като съгледал трупа на младежа, когото толкова обичал, кралят изпитал най-силната болка, която човек изобщо може да изпита от загубата на свой близък. Затичал се с всички сили към него, прегърнал го здраво в обятията си, след което изгубил свяст. Нямало наоколо барон, който да не се изплаши, че кралят може да предаде Богу дух пред собствените им очи. Артур останал безжизнен поразително дълго: за същото време човек би могъл да измине не по-малко от половин левга. Като дошъл на себе си, казал достатъчно високо, за да го чуят всички:
80
99* Келтската традиция да се полага върху щит като на носилка ранен или убит воин е често срещан мотив в рицарския роман. Вж. например