— Ха! Господи, наистина твърде дълго съм живял, щом се налага да търпя болката да виждам най-близките си роднини покойници!
Сетне на няколко пъти се хвърлял да ги прегръща. Скръбта му била толкова голяма, че бароните, които стоели отстрани, се изплашили да не умре в ръцете им. По някое време кралят ги попитал какво може да се направи за Говен:
— Защото — казал той — ако остане задълго тук, струва ми се, че ще умре от мъка.
— Господарю — отвърнали те, — на мнение сме, че трябва да отведем оттук месир Говен и да го сложим да си легне в някоя стая. Там трябва да бъде пазен, докато погребем братята му.
— Така да бъде — съгласил се кралят.
Тогава те подхванали монсеньор Говен, който и в този миг се намирал в несвяст, и го отнесли в една стая от кралските покои. Там той останал да лежи и никой не успял да изтръгне дори дума от устата му.
През нощта целият Камелот бил налегнат от неописуема покруса и нямало човек, който да не се облее в сълзи. Свалили доспехите от телата на убитите рицари, за да ги погребат съобразно принадлежността им към един или друг род. За всеки били приготвени ковчег и гроб. За Герехет и Агравен изработили два разкошни ковчега, както подобавало на кралски синове, и разположили телата им едно до друго в църквата „Сент Етиен“, която по онова време била главната църква на града. Между двата им гроба кралят наредил да бъде изградена гробница, предназначена за Гахериет, която била по-красива и пищна и се възвишавала над тях.
Когато полагали ковчезите, нямало човек, който да не избухне в плач. Присъствали всички епископи и архиепископи от страната, както и всички велможи и височайши особи в кралството. Те отдали последни почести на тленните останки на загиналите рицари, особено на тези на Гахериет, защото бил изключително добродетелен мъж и храбър рицар. Върху гробницата била поставена плоча с надпис, който гласял:
Тук лежи Гахериет, племенник на крал Артур, когото уби Ланселот от Езерото.
Когато свещениците отслужили погребалната литургия, кралят се върнал в двореца и заел място сред своите барони, толкова нажален и унил, колкото нямало да бъде, ако бил изгубил половината си кралство. Бароните му скърбели не по-малко от него. Залата се изпълнила с велможите от двора му, които пазели такава тишина, сякаш в нея нямало жива душа. Кралят огледал смълчаното присъствие, след което казал на висок глас, така че всички да го чуят:
— Господи, Ти, Който дълго време ми бе отреждал само почести, ето че само за миг едно голямо нещастие бе достатъчно, за да ме срине напълно, защото никой не е претърпявал загуба като тази, която понесох през последните дни. Когато се случва човек да изгуби свои владения заради война или предателство, то това са блага, които могат да бъдат възстановени, ала когато губи приятел, и то от своята кръв, такава загуба е невъзстановима, такава щета е непоправима. Ала тази щета ми бе наложена не от Божието правосъдие, а от горделивостта на Ланселот. Ако бе последствие от Божието отмъщение, то единственото, което можех да направя, е да се смиря и да му се подчиня, ала тя ми бе сторена от човек, когото аз отгледах и възпитах тук, на своя земя, сякаш бе моя кръв. Сега именно той ми причини тази злочестина и този позор. Що се отнася до вас, то след като сте мои хора, положили клетва за вярност към мен и владеещи дадени ви от мен земи, аз изисквам от вас в името на тази клетва да ме посъветвате като ваш суверен как да отмъстя за нанесения ми позор*81.
Щом изрекъл това, кралят млъкнал в очакване бароните да му дадат отговор. Те се спогледали, подканвайки се един друг да вземат думата. След продължително мълчание пръв се изправил крал Йон, който се обърнал към крал Артур:
— Сеньор, аз ти принадлежа, следователно съм длъжен да ти дам съвет, който да пази и твоята чест, и моята. Няма съмнение, че твоята чест изисква да потърсиш отмъщение за нанесеното ти оскърбление. Но ако трябва да преценя какъв е интересът на кралството, не мисля, че трябва да предприемаш война срещу наследниците на крал Бан. Всички ние сме наясно, че Господ Бог е издигнал това потомство над всички останали кралски родове и че ако изключим теб, не съществува в целия свят такъв храбрец и воин, който, отвори ли война срещу наследниците на крал Бан, да не претърпи пълно поражение. Ето защо, сеньор, те моля в името на Господ Бог да не отваряш война срещу тези хора, ако не си твърдо убеден, че ще я спечелиш, защото аз от своя страна съм сигурен, че ще бъде много трудно да ги победиш.
81
103* Трагичното чувство, което изпитва Артур, е непреодолимо, защото е предизвикано от Ланселот, когото кралят възприема като част от себе си. По принцип в трагичното съзнание се противопоставят ценности, които човек не може да степенува. Единствено страданията, приемани като израз на Божията воля — върховна ценностна инстанция — не са трагични.