— Кълна се — рекъл тогава Хектор, — че ще дойдат за своя погибел и много ще има да се разкайват за това.
Като научил тази новина, Ланселот повикал един вестител, когото проводил в кралствата Беноик и Гон с нареждането до всички барони да укрепят и подготвят за отбрана своите замъци, така щото ако отпътува от Велика Британия и дойде в кралство Гон, да намери крепостите там подсилени и в готовност, ако се наложи, да удържат нападенията на крал Артур. Сетне заповядал на всички рицари от Сорелоа и Външната земя, на които някога бил правил услуги, да му се притекат на помощ срещу крал Артур. И понеже бил много обичан от всички, отвсякъде надошли толкова хора, че ако Ланселот бил владетел и управлявал кралство, едва ли би могъл да събере толкова много рицари, колкото се насъбрали тогава.
Ала сега разказът престава да говори за него и се връща при крал Артур.
XV
Обсадата на замъка „Стражата на Радостта“
И тъй, разказът продължава с това, че когато настъпил денят, в който крал Артур наредил на своите васали и съюзници да се явят в Камелот, там се стекли толкова много хора, надошли както пеша, така и на коне, че се сформирала невиждана дотогава конница.
Месир Говен, който междувременно легнал болен, вече бил оздравял и в деня, в който войската се събрала, казал на краля:
— Господарю, преди да тръгнеш на война, съветвам те да избереш измежду тези барони същия брой храбри рицари, какъвто изгубихме в онзи ден, в който те отидоха да охраняват кралицата, и да ги настаниш на Кръглата маса на мястото на загиналите, за да съхраниш по този начин предишния брой на рицарите, които бяха сто и петдесет*83. Уверявам те, че ако постъпиш по този начин, твоята свита само ще спечели от това и ще бъде още по-уважавана и зачитана.
Кралят намерил това предложение за уместно и дал разпорежданията си да бъде осъществено с думите, че от него ще произлезе само добро. Свикал веднага при себе си най-влиятелните барони и им наредил, позовавайки се на положените пред него клетви, да изберат най-добрите рицари, които да попълнят местата на Кръглата маса, без да обръщат внимание дали са бедни или богати. Бароните на драго сърце се съгласили да изпълнят нареждането му и се оттеглили в края на залата, където се настанили да се съвещават. Преброили липсващите рицари на Кръглата маса и установили, че са седемдесет и двама. Затова избрали същия брой и ги настанили в креслата както на загиналите, така и на присъединилите се към Ланселот. Не се намерил обаче такъв храбрец, който да седне в Опасното кресло**84.
Мястото на Ланселот било заето от рицар на име Елиан — той бил най-добрият рицар в цяла Ирландия, както и син на местния крал. Креслото на Боорт било дадено на рицар на име Балинор, който бил син на краля на Чуждите острови и се славел с отличните си качества. В това на Хектор се настанил рицар от Шотландия, силен в боравенето с оръжие и с приятелствата си. На стола на Гахериет седнал племенникът на краля на Северен Уелс.
Щом приключили с избора, предприет по съвета на монсеньор Говен, кралят наредил да сложат трапезите, на които всеки от новоизбраните заел своето място. Този ден на Кръглата маса и на трапезата на крал Артур прислужвали на седем крале, които били получили от него своите владения и затова му дължали безпрекословна преданост. За рицарите, които трябвало да заминат на война, времето преминало в подготовка за похода, а понеже денят не им стигнал, не мигнали и цялата нощ, за да довършат необходимите приготовления.
На сутринта, още преди изгрев-слънце, се събрали не по-малко от хиляда души, които потеглили на поход с намерението да накажат Ланселот. Що се отнася до крал Артур, веднага щом изслушал утренята в главната църква на Камелот, той се качил на коня и заедно с бароните от своята свита се отправил на път. Яздили така, докато стигнали до един замък на име Ламбург.
На следващия ден изминали също толкова дълъг преход, колкото и предишния ден. Продължили от ден на ден пътя си все по този начин, докато най-сетне се озовали на половин левга от замъка „Стражата на Радостта“. Виждайки, че мястото е силно укрепено и не буди у защитниците никакъв страх дори от голямо множество нападатели, те се настанили на стан край брега на река Хомбър, където на доста голямо разстояние от замъка разпънали своите палатки. Деня си прекарали в работа по устройването на лагера, но не пропуснали да подредят пред себе си отряд от рицари в пълно бойно въоръжение с идеята, ако хората от замъка предприемат нападение отвътре, да ги посрещнат, както подобава да бъдат посрещнати отявлени неприятели.
83
107* Сто и петдесет са рицарите, които предприемат търсенето на Светия Граал. Вж. също
84
107** В