Ала отбраняващите се в замъка още предишната нощ били изпратили немалка част от своите хора в близката гора с намерението при пръв сгоден случай да изненадат войската на Артур, като организират нападение едновременно и откъм гората, и откъм замъка. Като видели, че противникът се кани да ги обсади, те изобщо не се трогнали, а решили да оставят неприятелите на спокойствие през първата нощ и да ги нападнат на следващия ден в подходящ за целта момент.
Изпратеният в гората отряд наброявал четиридесет души, предвождани от Боорт и Хектор. Предварително било уговорено, че, видят ли над главното укрепление да се издига червено знаме, те трябва устремно да нападнат войските на крал Артур. В същия миг откъм замъка също трябвало да бъде предприет мощен набег, така че нашествениците да се окажат притиснати от две страни.
През целия ден намиращите се в гората се вглеждали по посока на замъка, очаквайки над него да се развее червеното знаме, което трябвало да е знак за нападение. Ала така и не дочакали да го видят, защото Ланселот не искал да атакува обсаждащите още от първия ден, давайки им време да си отпочинат през целия ден и цялата нощ, без да пусне по тях дори една стрела. Това поведение успокоило хората на крал Артур. Те си казали, че ако Ланселот разполага с многобройна войска, едва ли щял да се сдържи и да не им даде сражение с всички налични сили, защото не бил човек, свикнал да търпи безропотно щети от страна на неприятеля.
Като видял, че замъкът е обсаден от краля — човека, когото обичал най-много и който сега бил негов смъртен враг, — Ланселот се почувствал толкова злочест, че не знаел какво да стори, и то не защото се боял за себе си, а защото продължавал да го обича. Повикал тогава едно младо момиче, въвел го в една стая и в пълна тайна му казал:
— Госпожице, ще отидеш да намериш крал Артур и ще му предадеш от мое име, че съм в неведение каква е причината, за да се вдигне той на война срещу мен, защото не мисля, че съм му сторил нищо лошо. Ако започне да твърди, че е заради госпожа кралицата, с която според слуховете съм го бил опозорил, кажи му, че съм готов да се изправя срещу най-добрия рицар от неговия двор, за да докажа неоснователността на това обвинение. Освен това както от обич към самия него, така и за да си възвърна доброто му отношение, което изгубих, бих се съгласил случаят да бъде решен от неговия съд. Ако пък е предприел тази война заради смъртта на неговите племенници, кажи му, че не аз съм този, срещу когото трябва да насочи омразата си, защото не друг, а именно убитите бяха виновници за собствената си смърт*85. Ако не иска да се споразумеем по тези два спорни въпроса, кажи му, че ще се съобразя с принудата да водим война, която ми налага, но с горчивина заради възникналия между нас раздор, каквато едва ли някой друг изпитва и чиято сила никой не може да си представи. От друга страна, нека да знае, че щом войната между нас е започнала, аз съм решен да се защитавам с всички сили. Но понеже все още го смятам за свой суверен и приятел — макар да се е явил тук, за да ме нападне не като суверен, а като смъртен враг, — аз го уверявам, че в никакъв случай не желая неговата смърт, нещо повече, ще го защитавам винаги и с всичките си сили срещу онези, които биха искали да му причинят зло. Ето, госпожице, това е посланието, което ще му отнесеш от мен.
Момичето се съгласило да изпълни даденото му поръчение.
Младото момиче се упътило към градските порти и незабелязано излязло навън. Настанал бил първият час и крал Артур бил седнал да закусва. Когато девойката дошла насред стана, никой не я спрял, защото било ясно, че е вестителка. Затова я отвели право в кралската шатра. Тя веднага разпознала сред бароните краля, приближила се до него и му предала думите на Ланселот точно по начина, по който й било заръчано да му ги каже.
Месир Говен, който стоял редом с крал Артур и чул посланието на Ланселот, побързал да вземе думата, преди някой друг от кралската свита да каже каквото и да било, и заявил в присъствието на всички барони:
— Господарю, ти си готов да отмъстиш за нанесения ти позор и за пораженията, които Ланселот нанесе както на теб самия, така и на твоите приятели. На тръгване от Камелот се закле да унищожиш наследниците на крал Бан. Казвам всичко това, защото сега имаш силите да отмъстиш за понесеното оскърбление. Решиш ли обаче да сключиш мир с Ланселот, ти не само ще се опозориш още повече и ще унижиш завинаги своето потомство, но никой оттук насетне не ще те зачита за нищо.
85
109* Според Ланселот братята на Говен са виновни за собствената си смърт. Всяка от враждуващите страни вижда различно първопричината за нещастията. Оттук и невъзможността за помирение.