Выбрать главу

— Говене — рекъл кралят, — нещата са стигнали дотам, че докато съм жив, каквото и да говори или върши Ланселот, мир с него няма да има. При все това той е човекът, комуто би трябвало с най-голяма лекота да простя в случай на тежко прегрешение, защото несъмнено е направил за мен повече, отколкото всеки друг рицар. Ала в края на краищата той ме накара да си платя за това скъпо и прескъпо, защото ми отне най-близките и обични роднини, с изключение само на теб. Поради това между нас нито би могло, нито ще има мир, давам ви за това кралската си дума.

Сетне се обърнал към девойката и казал:

— Госпожице, сега можеш да съобщиш на своя господар, че не ще сторя нищо от онова, което той иска от мен. Обещавам му единствено война на живот и на смърт.

— Много жалко, сеньор — отвърнала му девойката, — и повече за теб, отколкото за всеки друг. Въпреки че си един от най-могъщите и най-уважаваните крале на света, в тази война ти ще бъдеш разгромен и ще срещнеш смъртта си — в противен случай мъдреците за сетен път ще са се заблудили. А ти, месир Говен, който би трябвало да си най-мъдрият, си всъщност най-безумният сред всички останали, и то далеч повече, отколкото съм си представяла. Устремил си се към собствената си смърт и можеш съвършено ясно да видиш това. Затова помислете: не ви ли идва наум споменът за онова, на което станахте свидетели в Двореца на приключенията на богатия Крал Рибар навремето, когато присъствахте на битката между змея и леопарда? Ако си припомните за чудесата, които видяхте тогава, и за символиката в тях, която отшелникът ви разкри, тази война не би трябвало да се състои, защото е във ваша власт да я избегнете. Ала вашите зли сърца и нещастната ви съдба ви тласкат към това гибелно начинание. Ще дойде ден да се разкайвате, но тогава не ще има как да поправите стореното*86.

Сетне девойката се обърнала към краля и му казала:

— Сеньор, понеже от теб не мога да получа нищо друго освен война, ще се върна в замъка и ще разкажа на моя господар какво си ми наредил да му отговоря.

— Върви, госпожице — бил отговорът на краля.

111. Горестта на Ланселот

Девойката побързала да напусне стана и да се прибере в замъка, където вече я очаквали. Като се срещнала със своя господар и му разказала, че не е възможно да сключи мир с крал Артур, Ланселот много се натъжил — не защото се боял от войната, а защото продължавал силно да обича крал Артур. Затова влязъл в една стая и се отдал на нерадостни мисли. Измъчен от тях, той често въздишал, а в очите му напирали сълзи, които накрая потекли и по лицето му. Дълго прекарал така в скръб и тъга, додето в стаята не влязла госпожа кралицата. Угнетеността, в която го заварила, била толкова голяма, че останала да стои в продължение на немалко време пред него, без той изобщо да я забележи. Като видяла колко е съкрушен, тя го попитала защо е така мрачен и умислен. Той й отвърнал, че му е мъчно, защото не е успял да постигне нито помирение, нито прошка от краля.

— Кралице, ако говоря така, то не е защото трябва да се боим, че може да ни причини кой знае какви неприятности, а защото той ме е обсипал с толкова почести и добрини, че ще ми бъде много болно, ако бъде сполетян от някакво нещастие.

— Сеньор — рекла тогава кралицата, — добре ще е все пак да си дадеш сметка какви са силите му. Кажи ми обаче какво мислиш да правиш оттук нататък.

— Мисля — отвърнал той — да влезем утре в сражение и комуто Господ отреди честта на победата, тя да бъде негова. От друга страна, независимо колко са големи силите ми, нищо не може да ми попречи да накарам обсаждащата ни войска не след дълго да се оттегли оттук. И понеже не мога да постигна нито помирение, нито приятелство с тях, решен съм да не пожаля никого с едно-единствено изключение — крал Артур.

След като с това бил сложен край на разговора им, Ланселот отишъл в голямата зала и заел място сред своите рицари. Изобразявайки на лицето си далеч по-голяма радост, отколкото изпитвал в сърцето си, той заповядал трапезите да бъдат сложени и да бъдат отрупани също толкова богато, както това ставало в двора на крал Артур. Когато всички присъстващи се нагостили, най-приближените му хора го попитали:

вернуться

86

110* Девойката напомня за епизод от Роман за Ланселот: Говен прониква в замъка на Граала в Корбеник, при Краля Рибар, но не преодолява изпитанията в Двореца на приключенията; през нощта Говен вижда на сън битка между змей и леопард, а от устата на змея излизат малки змийчета, които го нападат. На сутринта Говен се събужда и се оказва в една каруца на позора, която го развежда из цялото селище; по-късно отшелник му обяснява смисъла на нощното съновидение — предзнаменование за война между Артур и рицар, когото той не може да победи; отшелникът предупреждава, че в тази битка ще намери смъртта си и Говен.