— Ланселоте, какво ще правим утре? Не възнамеряваш ли да нападнеш войската на краля?
— Да — отвърнал им той, — ще нападнем утре към третия час.
— Така е добре — отбелязали те, — защото ако продължаваме да стоим затворени тук, хората на краля ще ни вземат за страхливци.
— Не се притеснявайте — ободрил ги Ланселот. — Като ни гледат, че стоим мирно и кротко, те започват да си мислят, че са в по-голяма безопасност, отколкото са предполагали преди, и страхът им от нас намалява. Поради това, че все още не сме се показали навън, те си мислят, че тук няма жива душа. Ала с Божията помощ утре, още преди часа на вечернята, те ще са научили дали съм тук сам, и има да се разкайват за своето начинание, защото ще извършим внезапен набег върху тях. Затова ви моля да бъдете в пълна готовност, така че да предприемем нападението в най-подходящия момент.
Всички одобрили това решение, защото желаели да премерят сили с хората на краля. Голям кураж им вдъхвала мисълта, че на своя страна имат Ланселот и Боорт — най-храбрите и прославени рицари на света. Тази нощ положили немалко усилия да подготвят своите доспехи и да се погрижат нищо да не им липсва в битката. Същевременно запазили пълна тишина, която направила впечатление на хората на Артур. Те не пропуснали да му съобщят, че според тях зад крепостните стени на замъка има една шепа хора и не ще представлява никаква трудност да го превземат. Кралят обаче им отговорил, че не му се вярва в замъка да има малобройна войска.
— И аз мисля така, господарю — подкрепил го Мадор. — За мен няма съмнение, че вътре има голям брой хора, както и отлична конница.
— И откъде знаеш това? — попитал го месир Говен.
— Сеньор, убеден съм в това и съм готов да заложа главата си, ако до утре вечер не ни изненадат с някое нападение отвътре.
Такива били продължителните разговори, които кралят водил със своите приближени относно броя и намеренията на защитниците на замъка, а когато настъпил часът за лягане, те разположили навсякъде голям брой стражи, за да не може никой да ги изненада.
XVI
Първите сражения
На другия ден, веднага щом хората в замъка се приготвили и се строили в шест бойни подразделения, тутакси вдигнали червено знаме над главната кула. Рицарите от отряда в гората, които се били притаили в очакване, веднага го забелязали и го показали на Боорт, който им заповядал:
— Единственото, което ни остава, е да тръгнем напред. Нашият пълководец вече е на коня си заедно с цялата си дружина и всеки миг ще предприеме набег откъм замъка. Това, което трябва да сторим ние, е да се нахвърлим върху стана на Артур, така че след нашето нахлуване да не остане нищо да стърчи, а всичко да бъде съборено на земята.
Неговите хора му отвърнали, че ще положат всички усилия така и да стане.
Сетне излезли от малката горичка, където се били скрили в засада, и поели през равнината, карайки конете си да вървят колкото е възможно по-тихо. Не смогнали обаче да попречат на стражите от кралската армия да се усетят, дочувайки приближаващия към стана им конски тропот. Първите, които ги видели, се развикали, колкото им глас държи:
— Тревога! На оръжие!
Виковете им отекнали с такава сила, че дори защитниците на замъка успели да ги чуят. Казали си, че изпратените в засада са нападнали противника и че не им остава нищо друго, освен и те да нанесат удар от другата страна. Така и сторили. Ланселот заповядал да разтворят портата и да излязат навън, но да не се разпиляват, а да удържат строя. Всички му се подчинили, нетърпеливи да започнат набега.
Боорт пък, след като напуснал мястото на засадата, се понесъл устремно към стана и по пътя си налетял на сина на крал Йон, който яздел огромен жребец. Щом се забелязали, двамата пришпорили конете си в галоп един срещу друг. При сблъсъка синът на крал Йон строшил своето копие, а Боорт го ударил с такава сила, че нито щитът, нито ризницата попречили и желязното острие, и дървената му част да го пронижат през цялото тяло. Паднал той на земята почти мъртъв. Воините, които следвали Боорт, започнали да събарят палатки и шатри, да убиват неприятели, да повалят всичко, което им се изпречело пред очите. В стана се разнесли такива крясъци, надигнала се такава врява, че дори Божия гръмотевица да паднела наблизо, никой нямало да я чуе. Невъоръжени хора се щурали, търсейки оръжията си.