Месир Говен разбрал сериозността на положението и заповядал незабавно да му донесат доспехите; оръженосците веднага се подчинили. Кралят също се въоръжавал по най-бързия начин, следван от всички свои барони, насред крясъците и виковете, които се носели от всички страни.
Когато най-сетне се качили на конете, кралят и рицарите от свитата му забелязали, че кралската шатра е съборена на земята заедно със змея*87, който се извисявал над централния стълб. Същата участ била постигнала и останалите шатри. Всичко това било дело на Боорт и Хектор, които се стремели да изненадат и стреснат краля. Като видял щетите, които нанасяли, месир Говен му ги посочил с думите:
— Господарю, погледни какви поражения са ни нанесли Боорт и Хектор!
Сетне пришпорил коня си срещу Хектор и му нанесъл по шлема толкова силен удар, че го замаял, и ако той не се бил вкопчил във врата на коня си, неминуемо щял да падне на земята. Говен, който изпитвал смъртна омраза към Хектор, като го видял така зашеметен, не пожелал да го остави, а като опитен воин, познаващ тънкостите на войната, му нанесъл още един удар, който принудил Хектор да се наведе силно напред. В този миг Боорт забелязал, че монсеньор Говен силно притиска Хектор и още малко, ще го повали на земята, и побързал да му се притече на помощ, защото изпитвал към него голяма обич. Устремил се той с вдигнат меч срещу монсеньор Говен и му нанесъл такъв тежък удар, че острието на оръжието му потънало два пръста в шлема на противника. От изненада месир Говен пришпорил коня си, изоставяйки Хектор, отдалечавайки се от Боорт, толкова зашеметен, че изобщо нямал представа накъде препуска конят му.
Така започнала битката пред шатрата на крал Артур. Ала малобройната чета на Боорт щяла да бъде избита в нея, ако не били Ланселот и неговата дружина, които току-що били пристигнали в стана и се нахвърлили върху своите противници, завързвайки с тях ожесточено сражение. Ако бяхте там, щяхте да видите как се разменят мощни удари и как мъже умират в предсмъртни болки. Така и едните, и другите за съвсем кратко време показали колко е голяма омразата, тласкаща ги към битката, защото през този ден земята се покрила с такова количество ранени и убити, че едва ли имало на земята сърце, което да не се трогне от тази гледка.
Сред всички участници в сражението най-много изпъквали монсеньор Говен и Ланселот. Ако се вярва на разказа, месир Говен, който все още бил под влиянието на болката от смъртта на Гахериет, този ден убил със собствената си ръка тридесет рицари, без да спре нито за миг, за да си почине, от сутринта чак до часа на вечернята.
При падането на нощта кралските рицари, съсипани от умора, се върнали по най-бързия начин в стана си. Противниците им сторили същото, оттегляйки се в замъка. Щом портата се затворила зад гърба им, те преброили колко души са изгубили този ден, и намерили, че им липсват точно сто рицари, без да се броят убитите оръженосци, за които разказът изобщо не споменава. В замяна на това били взели едва десетина пленници, които довлекли със себе си в замъка.
След като свалили доспехите си в своите квартири, всички — и ранени, и здрави в зависимост от бойното си щастие — се събрали в двора, за да вечерят. Щом заситили глада си, разговорът задълго се завъртял около монсеньор Говен, за когото всички били единодушни, че никой не се е сражавал толкова храбро през този ден с изключение на Ланселот и Боорт.
Що се отнася до кралската войска, когато рицарите в нея се прибрали по палатките си и се заели да преброят колцина от своите са изгубили, те открили, че им липсват двеста души, и това много ги натъжило. След вечерята насочили разговорите си към противниците от замъка и отбелязали, че те съвсем не са малобройни, а на всичко отгоре имат в редиците си няколко изключително храбри и доблестни воини. Отличието в битката за този ден присъдили на монсеньор Говен и Ланселот с думите, че двамата са изпъквали сред всички останали. Когато настъпил часът за лягане, очакван поради тегнещата над телата им умора, едни от тях отишли да си починат, а други останали да бдят на стража през цялата нощ, защото се боели, че противниците им могат отново да ги нападнат в палатките, и не искали да бъдат сварени невъоръжени, а готови да ги посрещнат.
След вечерята Ланселот се обърнал към своите съратници:
— Сеньори, можахте да видите със собствените си очи как хората на краля умеят да си служат с меча. Несъмнено те ни поставиха на голямо изпитание, както впрочем и ние поставихме тях. Те обаче нямат причина да се радват на плодовете от своите усилия, въпреки че са по-многобройни от нас. С Божията помощ нещата протекоха много добре за нас, защото с малкото хора, с които разполагаме, успяхме да удържим на техния натиск. Кажете сега какво да правим утре и какво да бъде нашето поведение оттук насетне. Бих искал, стига и волята на Господ Бог да е такава, да доведем тази война до почетен край, така че да съхраним собствената си чест непокътната, каквато бе преди началото на бойните действия. Държа да ми кажете как искате да постъпим, защото не възнамерявам да предприема нищо, което да не е съобразено с вашите съвети.
87
112* Змеят или драконът, изобразен върху шатрата на Артур, препраща към името на баща му — Утерпандрагон.