Всички в един глас казали, че искат на следващия ден да продължат битката.
— Сеньори — рекъл им тогава Ланселот, — щом волята ви е утре да продължим битката с тях, нека да решим кой пръв ще излезе от портата.
Боорт се провикнал, че никой не ще излезе преди него, защото още на зазоряване той щял да се яви напълно готов, за да се бие с войската на краля. Хектор заявил, че той със своя отряд ще тръгне веднага след него. Елиезер — синът на крал Пелес, отличен и храбър рицар — се наел да предвожда третия отряд, състоящ се от негови сънародници. Херцог д’Ароел — рицар от Сорелоа и мъж със забележителна храброст — пожелал да поведе четвъртия отряд и получил общото съгласие за това, защото бил с голям военен опит. В замъка имало достатъчно хора, за да бъдат сформирани осем отряда с по сто рицари в пълно бойно въоръжение. Начело на последния, в който били събрани най-добрите воини, по общо съгласие застанал самият Ланселот.
Така обсадените устроили своите бойни подразделения още вечерта след битката, определяйки подходящ пълководец начело на всяко от тях. Сетне прегледали ранените и се погрижили за лечението им. Когато Боорт видял раната от удара, който Хектор бил получил, и разбрал, че месир Говен бил виновникът за това, той силно се разгневил и казал пред всички, че при първа възможност ще му отмъсти за стореното. Тази нощ ранените си починали, защото били съсипани от умора и болка.
На другия ден, още на зазоряване, когато слънцето едва се надигало зад хоризонта, рицарите от замъка облекли дрехите си, обули си обувките и се завтекли да се въоръжат, след което тръгнали да излизат от замъка в правилен строй, в редици един зад друг. Като ги видели, войниците на краля изскочили от палатките, завтекли се да се въоръжават и се приготвили да влязат в сражение.
Както можело да се очаква, месир Говен предвождал първия отряд на кралската войска, докато Боорт бил начело на първия отряд от войската на Ланселот. Месир Говен съвсем не бил недоволен от това, защото Боорт бил човекът, когото мразел най-силно, изпитвайки към него смъртна ненавист. Когато войските се приближили на достатъчно разстояние, двамата рицари се впуснали един срещу друг с извадени мечове, пришпорвайки конете си да препускат в пълен галоп, и си нанесли такива мощни удари, че никаква броня не би могла да им попречи да се хвърлят взаимно на земята, нанасяйки си толкова тежки рани, че никой от тях не бил в състояние да се изправи на крака. Това не било изненадващо, защото и двамата се пронизали с мечовете.
След този сблъсък първите отреди от двете войски се разгърнали и се хвърлили един срещу друг. Воините си нанасяли удари с такава необикновена мощ, водени от такава смъртна омраза, че ако бяхте там, бихте могли да видите как в един миг цяла стотица от тях пада на земята, безсилна да се изправи на крака, защото мнозина от тях вече са мъртви, а не по-малко лежат тежко ранени.
В този момент нещата тръгнали зле за войската на краля. В първия отряд на бранителите на замъка се намирал един рицар от Външната земя, който вършел удивителни подвизи и благодарение на усилията му рицарите на Артур били принудени да започнат отстъпление. След като те напуснали бойното поле, воините от замъка притичали към мястото, където месир Говен и Боорт лежали ранени. Намерението им било да ги отнесат и така насмалко монсеньор Говен, който не им оказвал никаква съпротива, щял да бъде отведен в плен, ала в този миг рицарите на краля се върнали, за да му се притекат на помощ, и се сражавали толкова яростно, че хората от замъка се видели принудени, макар и с голямо нежелание, да им го оставят. И все пак в тази ожесточена схватка те направили и невъзможното, но успели да отнесат ранения Боорт върху неговия щит и да го качат в замъка.