Едва ли някога сте виждали било мъж, било жена да изпитва такава болка, каквато изпитвала кралицата, когато видяла да го носят, целия окървавен. Веднага повикали лекарите, които изтръгнали от тялото му желязното острие и счупената дръжка на забитото в него копие. След като прегледали раната, те казали, че е трудна за лекуване, но се надяват с Божията помощ в скоро време да му възвърнат здравето. Сетне се заели да го лекуват, прилагайки цялото си знание и умение.
Войските, участвали в битката край брега на Хомбър, влезли в нея още призори, но я продължили чак до късно вечерта. Едва ли някога сте виждали толкова жестоко сражение, защото и двете страни дали голям брой убити и ранени.
През този ден крал Артур участвал в боевете и се изявил толкова добре, колкото не би могъл да го стори нито един мъж на неговата възраст. Историята потвърждава също, че в стана му нямало нито един рицар — било млад, било стар, — способен да прояви неустрашимост, подобна на неговата. Следвайки примера му, рицарите от войската му се сражавали с такова мъжество, че защитниците на замъка непременно щели да бъдат разбити, ако в техните редици не се подвизавал Ланселот. Когато кралят, който го разпознал по доспехите, видял на какви геройства е способен, той си казал:
„Ако този човек продължава да е здрав и читав, той ще съкруши войската ми.“
След което, проявявайки удивителна сърцатост, крал Артур се понесъл към него с меч в ръка. Когато Ланселот го видял да се приближава, той отказал да се бие, задоволявайки се само да отразява ударите му, защото продължавал да изпитва голяма привързаност към него. Ала кралят му нанесъл толкова силен удар, че посякъл врата на коня му и от това Ланселот бил хвърлен на земята. Тогава Хектор, който се намирал наблизо, забелязал какво се е случило и разгневен, изплашен брат му да не бъде ранен, се нахвърлил върху краля, като му нанесъл толкова мощен удар по шлема, че Артур останал напълно зашеметен и изгубил представа ден ли е, или нощ. Хектор, който прекрасно знаел с кого се сражава, подновил нападението си и кралят, безсилен да се удържи на седлото, паднал на земята непосредствено до Ланселот. Виждайки това, Хектор извикал на брат си:
— Сеньор, отсечи му главата и войната е свършена!
— Ах, Хекторе, какви ги говориш? — възпротивил се Ланселот. — Недей изобщо да отваряш дума за това, напразно ще си изхабиш усилията.
Така Ланселот спасил краля от сигурна смърт, защото Хектор бил готов да го убие. Нещо повече, той лично го качил на седлото и го извел от битката. Когато се върнал в своята войска, крал Артур заявил пред цялата си свита:
— Видяхте ли какво стори току-що Ланселот за мен? Прояви великодушието да не ме убие и се отказа да вдигне ръка срещу мен. Бога ми, със своето благородство и с доблестта си той надмина всички рицари, които съм виждал! Много бих искал тази война никога да не бе започвала, защото днес той спечели сърцето ми, постигайки с душевната си щедрост толкова велика победа, каквато със сила не би постигнал целият свят!
Кралят произнесъл тези думи пред своите най-близки приятели, включително и пред месир Говен, който, макар тежко ранен, бил много разгневен да чуе подобно нещо.
Когато Ланселот се върнал в замъка, прислужниците, които му помогнали да свали доспехите си, открили, че тялото му е покрито с рани, най-незначителната от които би била достатъчна, за да извади извън строя всеки друг рицар освен него. Щом се разоръжили, той и Хектор побързали да отидат при Боорт, за да го видят как е, и да попитат лекаря му дали е тежко ранен. Той им отговорил, че раната е много дълбока, но мисли, че не след дълго ще се възстанови напълно.
XVII
Ланселот връща кралицата на Артур
Така кралят продължил да обсажда замъка „Стражата на Радостта“ повече от два месеца. Обсадените извършили редица набези срещу противниците си и след множество схватки изгубили немалка част от своите рицари, тъй като били по-малобройни от войската на краля.
Докато траели тези събития, римският папа научил, че Артур е изоставил съпругата си и заплашва, ако попадне в ръцете му, да я убие. Осведомен, че няма достатъчно доказателства за престъплението, в което я обвиняват, той наредил на архиепископите и епископите от кралството да наложат забрана и да отлъчат всички владения на крал Артур от Църквата, ако не върне своята съпруга при себе си и не се отнася към нея с уважение, дължимо на една кралица*88.
88
117* Намесата на папата е в съзвучие с епизода „Мнимата Гениевра“ от