При новината за това папско нареждане кралят бил много натъжен. Макар да бил убеден, че е съгрешила спрямо него, той продължавал дълбоко да я обича и бързо склонил да се подчини на папската воля. Ала си казал, че дори Гениевра да се върне, войната с Ланселот пак няма да спре, защото вече я е подхванал и връщане назад няма.
При тези обстоятелства кралицата се срещнала с епископа на Рочестър, който й казал:
— Кралице, трябва да се върнеш при своя господар краля, защото такава е заповедта на папата. В присъствието на всички свои барони Артур ще ти обещае да се отнася към теб, както крал подобава да се отнася към кралица, и където и да отидеш, да не ти държи сметка — нито той, нито хората от неговия двор — за онова, което се говори за теб и Ланселот.
— Сеньор — отвърнала му кралицата, — ще обмисля внимателно твоите думи и според това, което ме посъветват, в най-скоро време ще ти дам отговор.
Тогава кралицата събрала в една стая Ланселот, Боорт, Хектор и Лионел, и им казала:
— Сеньори, вие сте хората, на които имам най-голямо доверие на света. Затова ви моля да ми дадете съвет, съответстващ на моето достойнство и на онова, което по ваша преценка е най-доброто за мен. До мен достигна вест, която не може да не ми е приятна, както, мисля, е приятна и на вас: а тя е, че кралят, който е най-добродетелният мъж на света, както и вие самите всекидневно твърдите това, ме моли да се върна при него и обещава да се отнася към мен със същото уважение, както в миналото. Голяма чест е, че отправя подобна молба към мен и че е склонен да забрави греховете ми. Самите вие нямате какво да загубите, защото съм решена да си тръгна оттук единствено при условие, че той се откаже от враждата си към вас или най-малкото ако ви позволи да напуснете страната. Така вие няма да имате от какво да се притеснявате, докато пребивавате на тази земя. Кажете ми какво ще ме посъветвате при това положение. Ако предпочитате да остана при вас, ще остана. Ако искате да си тръгна, ще си тръгна.
— Кралице — взел пръв думата Ланселот, — ако следваш копнежите на моето сърце, ще останеш. Ала понеже искам този раздор да се уреди по-скоро в съответствие с твоето достойнство, отколкото с моите желания, съветвам те да се върнеш при краля. Ако откажеш да се върнеш след предложението, което ти е направил, няма да има човек на света, който да не е убеден в твоя позор и моето вероломство. Ето защо искам да уведомиш краля, че още утре ще се върнеш при него. Заявявам също, че при напускането на замъка ще бъдеш съпроводена от ескорт, по-величествен от всеки ескорт, съпровождал някога която и да е кралица. Ако говоря така, въпреки че те обичам, както никой рицар не е обичал дамата на своето сърце, то е, за да защитя твоята чест.
В този миг сълзи започнали да напират в очите му, а кралицата избухнала в ридания.
Като чул, че Ланселот дава съгласието си на кралицата да се върне при краля, Боорт му казал:
— Сеньор, ти постъпи доста необмислено. Дано волята на Бог е това решение да бъде за твое добро! Аз обаче съм на мнение, че никога досега не си вземал решение, за което впоследствие ще съжаляваш толкова много. Ще заминеш за Галия, кралицата ще остане в тази страна и ти никога повече няма да я видиш. Наясно съм с твоите чувства и голямата любов, която изпитваш към нея, и затова съм убеден, че не ще мине и месец, и ще даваш мило и драго, само и само да не си позволявал тази раздяла. Боя се, че ще се разкайваш за това далеч повече, отколкото си представяш.
След Боорт думата взели и останалите двама, които се присъединили към мнението му и започнали да укоряват Ланселот:
— Сеньор, от какво толкова се страхуваш от краля, та си готов да върнеш съпругата му?
Ланселот отговорил, че ще му я върне, каквото и да се случи в бъдеще, дори да умре от мъка по нея.
Съвещанието приключило, когато той заявил, че няма принуда, която би го накарала да се откаже от решението си. Тогава кралицата се срещнала отново с епископа, който я чакал в залата, и му казала:
— Сеньор, можеш да отидеш при господин краля. Предай му поздрави от мое име и му кажи, че ще изляза оттук при едно-единствено условие: да позволи на Ланселот да напусне страната, без да падне и косъм от главата му, камо ли да изгуби дори един от своите хора.
При тези думи епископът благодарил на Господ Бог с цялото си сърце, защото му било ясно, че на войната е сложен край. Пожелал тогава на кралицата Бог да е с нея, както и с всички присъстващи. Сетне слязъл от замъка и се насочил право към шатрата на краля, за да му съобщи новината.