Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]

Като узнал, че Ланселот е решен да му върне кралицата, кралят в присъствието на цялата си свита заявил:

— Господ ми е свидетел, че ако Ланселот наистина бе така лудо влюбен в моята съпруга, колкото някои искаха да ми внушат, той щеше да продължи войната още месеци наред, само и само да не се разделя с нея. Ала щом се е съгласил да отстъпи така великодушно на моето искане, ще изпълня отначало докрай всички условия на кралицата. Ще го оставя да напусне страната, и то по такъв начин, че не ще се намери човек, който да му вземе и шпората от ботушите, без аз да му я възстановя двойно.

Сетне поискал от епископа да се върне в замъка и да каже от свое име на кралицата, че Ланселот може да напусне страната, без да се притеснява от нищо. И понеже е изпълнил така великодушно настояването му за връщането на кралицата, той от своя страна ще се задължи да му набави кораби от своята флота, за да премине в Галия.

Двете страни се съгласили, че кралицата ще се завърне при своя съпруг на следващия ден, а Ланселот ще напусне кралство Логрия, за да се прибере заедно с хората от своята свита в земите на кралство Гон, на които те са законни собственици и владетели.

Щом научили, че краят на войната е дошъл, войските на краля прекарали нощта в празнично настроение, защото повечето воини се боели, че ако се проточи още дълго, може да ги сполети най-лошото. Наистина хората в кралския стан били на върха на щастието, ала тези в замъка, точно обратно, били много натъжени и всички — бедни и богати, благородници и обикновени бойци — пролели немалко сълзи. И знаете ли защо? Защото виждали, че Боорт, Ланселот, Хектор и Лионел са мрачни и потиснати, сякаш целият свят вървял на погибел.

119. Предизвикателството на Говен

Тази нощ в замъка „Стражата на Радостта“ царяла истинска скръб. На развиделяване Ланселот казал на кралицата:

— Кралице, днес ти ще се разделиш с мен и аз ще бъда принуден да напусна тази страна. Не знам дали някога ще те видя отново. Ето един пръстен, който ти ми бе дала преди време, при първата ни среща, и който запазих досега от любов към теб. Моля те да го носиш занапред като знак за обичта ти към мен, а аз ще нося онзи, който е сега на пръста ти*89.

Кралицата на драго сърце му го дала. След края на разговора двамата започнали по най-бързия начин да се приготвят за раздялата.

Този ден четиримата братовчеди се явили разкошно облечени. След като се качили на конете, последвани от своите хора, те се отправили в пълна безопасност към кралския стан. Шествието наброявало повече от петстотин коня, наметнати с копринени покривала. Рицарите яздели тържествено, подхвърляйки си шеги и закачки, и изглеждали толкова радостни, колкото трудно бихте могли да си представите.

Кралят излязъл да ги посрещне, съпроводен от множество рицари. Като го видял да се приближава, Ланселот слязъл от коня, хванал за поводите този на кралицата и му казал:

— Господарю, ето, връщам ти кралицата, която насмалко да бъде екзекутирана заради вероломството на хората от твоята свита, ако не бях се нагърбил с опасното изпитание да й се притека на помощ. Не съм сторил това заради благосклонността, която бих могъл да очаквам от нея, а защото я познавам като най-достойната дама на света и защото би било върхът на нещастието, ако коварните люде, които я бяха осъдили на смърт, бяха изпълнили своите замисли. По-добре е те да са мъртви в своето безчестие, отколкото тя да бе убита.

Кралят приел съпругата си много натъжен от думите на Ланселот.

— Сеньор — продължил рицарят, — ако обичах кралицата с безумна любов, както някои желаеха да те убедят, аз нямаше още много месеци да ти я върна, а ти щеше да си безсилен да я прибереш при себе си.

— Ланселоте — рекъл кралят, — признателен съм ти за това, което стори, и един ден то може да ти донесе и нещо добро.

В този миг се изстъпил месир Говен, който казал на Ланселот:

— Ти си направил немалко добрини, за които сеньор кралят ти е признателен. При все това той има още едно изискване към теб.

— И какво е то? — попитал Ланселот. — Кажи ми и аз ще го изпълня, стига да е по силите ми.

— Той иска от теб да напуснеш неговата земя и никога повече да не стъпваш на нея.

— Сеньор — обърнал се Ланселот към краля, — такава ли е твоята воля?

89

119* Размяната на пръстени между влюбени в момента на раздяла е често срещан мотив в артуровския роман. Историята с пръстена, който навремето Гениевра дава на Ланселот, е описана подробно в Роман за Ланселот. Докато е в плен на Моргана, Ланселот носи неизменно този пръстен, въпреки че магьосницата му го иска многократно. От друга страна, Моргана е получила преди време от Гениевра подобен пръстен; двата пръстена си приличат по това, че на скъпоценните им камъни се виждат две целуващи се фигури. Но се различават, доколкото пръстенът за Ланселот изобразява мъж, който държи сърце в ръка, докато върху пръстена за Моргана се виждат две сключени ръце. С хитрост магьосницата успява да размени своя пръстен с този на Ланселот. После го праща в двора на Артур като доказателство, че кралицата изменя на Артур. Ала Гениевра отхвърля обвинението с твърдението, че просто е дала на един лоялен рицар дар от лоялна дама.