— Щом Говен го иска, такава е и моята воля — отвърнал кралят. — Напусни моите владения и се прибери в своята страна отвъд морето, която е красива и плодородна.
— Драги сеньор, когато се прибера в моята страна, ще бъда ли в безопасност откъм вас? — продължил да пита Ланселот. — Какво трябва да очаквам от вас, мир или война?
— Можеш да бъдеш сигурен — отвърнал му месир Говен, — че война няма да избегнеш. Тя ще бъде далеч по-ожесточена, отколкото тази, която приключи току-що, и ще продължи, докато не отмъстим за моя брат Гахериет, когото ти уби злодейски. И цената за това е твоята собствена смърт, защото не бих се съгласил да получа ако ще целия свят в замяна на твоята глава.
— Месир Говен — взел думата Боорт, — най-добре е да се откажеш от тези заплахи. Твърдя с пълна увереност, че Ланселот няма никакъв страх от теб. Ако изобщо се появите някога в кралство Гон или в Беноик, бъди сигурен, че вероятността ти да изгубиш главата си, а не месир Ланселот, е много голяма. Твърдиш, че той вероломно е убил твоя брат, но ако искаш да докажеш това свое твърдение като истински рицар, аз съм готов да защитя моя сеньор в двубой с теб, така че ако бъда победен в полето на битката, месир Ланселот да поеме позора си, а ако те надвия, върху теб да падне срамът, че си бил непочтен обвинител. Така войната ще се ограничи до нас двамата. Ако се съгласиш, далеч по-добре ще бъде този раздор да се уреди между нас, отколкото между четиридесет хиляди души.
Месир Говен веднага подал на краля своята ръкавица и му казал:
— Господарю, Боорт ме предизвиква на този двубой, но няма да спечели нищо от това, защото съм готов да докажа в битка с него, че Ланселот предателски уби брат ми Гахериет.
Боорт също излязъл напред и заявил, че е готов да защитава Ланселот. Двубоят щял да се състои, ако кралят бил склонен да одобри провеждането му, защото това било единственото намерение на месир Говен, а и Боорт нямал друго желание, освен да се сражава срещу него. Кралят обаче върнал ръкавиците и на двамата с думите, че този двубой нямало да се състои днес, а когато се разотидели, всеки можел да се изявява, както намери за добре. Що се отнасяло до Ланселот, той трябвало да знае, че щом напусне страната му, ще получи война, по-голяма, отколкото може да си представи.
— Добре е да си припомниш, сеньор — рекъл тогава Ланселот, — че ти в никакъв случай нямаше да имаш днешната мощ да водиш война с подобен размах, ако действах пак уж в твой ущърб, когато ти се притекох на помощ срещу Галео, владетеля на Далечните острови, и в деня, в който той имаше възможност да ти отнеме и земи, и чест, а ти беше на ръба да понесеш невъобразим позор, сиреч да изгубиш короната и владенията си, сблъсъкът не свърши с това, че той се призна за твой васал**90. Ако си припомниш този ден, както би било редно и уместно, ти не би си и помислил да започваш война срещу мен. И ако ти казвам всичко това, сеньор, то не е, защото се боя от теб, а заради приятелските чувства, които би трябвало да изпитваш към мен, ако умееше да се отблагодаряваш за заслугите на другите към теб — качество, което би прилягало на един крал. Мога да те уверя, че когато пристигнем в нашата страна и се озовем сред нашите васали, когато съберем всички наши сили и съюзници, когато подсилим нашите замъци и крепости, решите ли да тръгнете на война срещу нас и ние пожелаем да ви нанесем целия ущърб, на който сме способни, ще има да се разкайвате толкова горко, както не сте се разкайвали и не ще се разкайвате никога през живота си. Знай, че в такава война не е възможно да спечелиш нито блага, нито слава.
Същото се отнася и за теб, месир Говен, който имаш низостта да ме злепоставяш пред краля. Ти също не би трябвало да си позволяваш подобно поведение. Ако можеше да си спомниш как навремето те освободих от Скръбната кула, как убих Карадок Велики***91, който те бе хвърлил в нея като свой пленник и се канеше всеки миг да ти отнеме живота, ти едва ли щеше да изпитваш такава ненавист към мен.
— Ланселоте — отвърнал месир Говен, — ти не си направил за мен нищо, за което в крайна сметка не си ме накарал да си платя скъпо и прескъпо. Ти ми причини огромна болка, като ме лиши от онези, които обичах най-много, нанесе непоправима щета на целия ми род, а мен унизи и опозори. Ето защо не може да има никакво помирение между теб и мен. Не може и няма да има, докато съм жив.
Тогава Ланселот казал на краля:
— Сеньор, утре ще напусна твоите земи и в отплата за всички благодеяния и добрини, които съм извършил за теб, откакто съм произведен в рицарски сан, не ще отнеса оттук и пукнат петак от твоето имущество.
91
119*** Пореден намек за епизод, разказан от