На другия ден след пристигането си Ланселот най-напред изслушал утренята, а сетне отишъл при Боорт и Лионел и им казал:
— Приятели, направете ми една услуга, много ви моля.
— Сеньор — отвърнали му те, — не е редно изобщо да ни се молиш. Дай ни заповед и ние тутакси ще я изпълним, ако ще това да ни струва живота.
— Боорте, искам от теб да поемеш владението на Беноик. А ти, Лионеле, ще получиш владението на кралство Гон, което на времето принадлежеше на твоя баща. Що се отнася до Галия, за нея няма да отварям дума, защото крал Артур ми я даряваше*92, но дори да ми бе дарил целия свят, аз пак щях да му го върна.
Двамата му приятели казали, че щом такава е неговата воля, те ще й се подчинят. Ланселот настоял да бъдат коронясани на празника на Вси светии.
Двамата коленичили, за да получат от него бъдещите си владения. От деня, в който им съобщил своята воля, до празника на Вси светии имало точно един месец и два дни. Когато хората научили, че двамата братя ще бъдат коронясани в този ден — единият като владетел на кралство Беноик, а другият на кралство Гон, — през цялата страна преминала вълна от радост, та дори най-простите орачи и копачи ликували както никога преди. Същевременно за всички било очевидно, че радостта и веселието били най-незначителни у Ланселот, който полагал големи усилия, за да изглежда щастлив. Така или иначе щастието, изписано на лицето, било далеч по-голямо, отколкото това в сърцето му.
Настъпил празникът на Вси светии и всички велможи от страната се събрали в Беноик. В същия ден, в който двамата братя били коронясани, Ланселот научил, че крал Артур се кани да го нападне с цялата си войска веднага след края на зимата. Нямало съмнение, че щял да предприеме тези действия, защото вече бил извършил необходимата подготовка. А постъпвал така най-вече заради подстрекателствата на монсеньор Говен. Като получил тази новина, Ланселот казал на вестителя:
— Нека да позволим на краля да дойде: добре е дошъл на наша земя! И никой да не се съмнява, че ще го посрещнем подобаващо, стига такава да е и Божията воля, защото нашите замъци са здраво укрепени, а земите ни изобилстват с храна и рицари. Нека кралят да дойде, без да се притеснява: той няма защо да се страхува, че ще бъде убит, където и да се срещнем, стига да мога да го разпозная. Ала що се отнася до монсеньор Говен, който е воден от такава неоправдана злост срещу мен и толкова силно копнее да ми навреди, мога да те уверя, че ако дойде тук, той, доколкото се простират възможностите ми, не ще се оттегли, без да е претърпял големи щети. И не ще има дори ден от живота му на воин, за който да се е разкайвал толкова силно, както ще се разкайва за деня, в който стъпи на наша земя.
Такъв бил отговорът, който Ланселот дал на вестителя, донесъл му тягостната новина, такива били и обещанията му, че крал Артур ще бъде посрещнат по-добре, отколкото можел да очаква. Вестителят пък от своя страна го уверил, че кралят никога нямало да предприеме тази война, ако монсеньор Говен не го бил подтикнал към нея.
Ала тук разказът престава да говори за Ланселот и се връща към краля и монсеньор Говен.
Втора част
Краят на един свят
I
Крал Артур прекосява морето
Разказът продължава с това, че цялата зима крал Артур прекарал в кралство Логрия в пълно щастие, защото не виждал какво може да го наруши.
Докато владетелят преминавал на кон през градовете и пребивавал в най-богатите замъци, месир Говен не преставал с подстреканията си да поднови войната срещу Ланселот. В края на краищата крал Артур му обещал, че веднага след великденските празници ще обяви набор на войската и ще тръгне срещу Ланселот. Щял да положи всички усилия, ако ще да остави там костите си, за да изравни със земята крепостите на Беноик и Гон, и нямало да остави в тези страни камък върху камък.
92
125* В края на