— Ха! — възкликнал месир Говен. — Недей изобщо да се притесняваш, защото едва ли ще се намерят такива смелчаци, които ще дръзнат да напуснат крепостите си, знаейки, че се намираме в страната им.
— Да вървим тогава и да се заемем с обсадата на Гон, щом такова е твоето желание — приключил съвещанието кралят.
Така той и цялата му свита се насочили право към Гон. Когато обаче бил недалеч от града, срещнал една много възрастна старица, която яздела бял жребец и била разкошно облечена. Още като го забелязала, тя се обърнала към него със следните думи:
— Кралю Артуре, погледни към града, който си дошъл да обсаждаш. Знай, че това е лудост и че следваш един неразумен съвет. Защото начинанието, в което си се хвърлил, не ще ти донесе никаква слава. Ти никога не ще превземеш този град, а ще го изоставиш, след като претърпиш поражение: това ще ти е цялата слава, друга няма да спечелиш. А ти, месир Говен, който даде този съвет на краля и се превърна в подбудител за тази война, знай, че си търсиш гибелта в нея, защото никога повече не ще видиш кралство Логрия и никога няма да се завърнеш здрав и читав в родината си. Можеш да бъдеш уверен, че е настъпил мигът, за който ти беше предсказано навремето, когато напусна богатия Крал Рибар и претърпя срама да бъдеш опозорен*94.
След като произнесла тези думи, старицата се отдалечила с голяма бързина, без да пожелае да чуе отговорите на месир Говен и крал Артур. Насочила се право към град Гон, влязла в него и се качила в голямата зала, където намерила Ланселот и двамата крале, заобиколени от множество рицари. Приближила се до кралете и им съобщила, че Артур се намира на половин левга от града и че вече могат да забележат първите десетина хиляди души от войската му. Те й отговорили, че малко ги е грижа за това, защото не изпитват никакъв страх от тях.
Сетне попитали Ланселот:
— Сеньор, какво ще правим? Крал Артур е разположил войските си в подстъпите на града. Би трябвало да ги ударим, преди още да са укрепили стана си.
Ланселот отвърнал, че ще нападнат на следващия ден. Боорт и всички присъстващи одобрили решението му. Тогава Ланселот наредил да разгласят из целия град всички войници да бъдат на конете преди първия час. Гражданите били обзети от небивало въодушевление, защото предпочитали войната пред мира.
Тази нощ както воините в стана на крал Артур, така и обсадените в града запазили пълно спокойствие. Ала призори още на развиделяване гражданите станали от леглата си и се завтекли да се въоръжават, нетърпеливи да дойде часът, в който ще влязат в схватка с нашествениците. Щом се приготвили, те се събрали пред двореца и останали на конете насред улиците в очакване да осъществят набега.
Ланселот и Хектор ги подредили в отреди и поставили добър пълководец начело на всеки от тях. Същото сторили и тези от войската на крал Артур, които я разпределили в двадесет подразделения. Начело на първото се намирали месир Говен и месир Ивен, защото узнали, че първият отряд на противниците им се предвожда от Ланселот и Боорт. Когато тези два отряда започнали сражението помежду си, месир Говен се устремил срещу Ланселот, а Ивен — срещу Боорт. При сблъсъка и четиримата се повалили взаимно на земята, а Ивен насмалко да си счупи ръката при падането.
В този миг бойците и от едната, и от другата страна се втурнали напред. Завързала се ожесточена схватка, в която се виждало как мнозина рицари падат на земята. Ланселот обаче успял да се върне на седлото: с изваден меч той се заел да нанася поразяващи удари във всички посоки около себе си. От своя страна хората на краля помогнали на Говен да се качи на коня си, без противниците да могат да им попречат. Преди да настъпи третият час, всички отреди вече участвали в сражението. Така започнала битката, в която мнозина доблестни мъже и храбри рицари намерили смъртта си.
Когато крал Лионел пристигнал на бойното поле, бихте могли да видите как бойците на крал Артур останали смаяни от подвизите му. И щели да претърпят поражение, ако не била самоотвержеността на техния владетел: той лично нанесъл силен удар по главата на Лионел, а противниците му толкова се изплашили от гледката на тежко ранения си крал, че прекратили сражението преди часа за вечерня и се оттеглили в града.
94
131* Вж. бел към 110*. Относно идентичността на старицата Филип Валтер изказва предположението, че това е преобразената Моргана. Нищо в текста не дава основание за подобна хипотеза. Старицата е анонимен персонаж със строго определена функция в повествованието — да предсказва бъдещето. С тази си роля тя се вписва отлично в множеството анонси на бъдещи нещастия. От друга страна, старицата се родее типологически с персонажите на отшелници от