Выбрать главу
133. Сраженията продължават

За една седмица войските на нашествениците и тези на обсадените провели четири сражения. Мнозина рицари и от едната, и от другата страна паднали убити в тях. Все пак нападателите дали повече жертви от противниците си, защото Ланселот, Боорт и Хектор, готови да се отзоват при всяка необходимост, били в състояние винаги да нанесат големи щети на своите неприятели и вършели това по най-добрия начин. Присъствието на тримата братовчеди вдъхвало на обсадените голяма сигурност: изглеждало, че те са навсякъде и нашествениците изпитват голям страх от тях.

Ала сега разказът престава да говори за тях и се връща при Мордред.

II

Предателството на Мордред

134. Машинациите на Мордред

Както се разказва в повествованието, когато крал Артур поверил на Мордред кралицата и напуснал кралство Логрия, за да воюва с Ланселот, Мордред, оказал се едва ли не притежател на всички кралски владения, свикал най-високопоставените барони и започнал да провежда съвещания с тях, като на няколко пъти им раздал богати награди, за да покори сърцата на всички останали в страната благородници. И сторил това толкова успешно, че каквито и разпореждания да давал, те били изпълнявани със същото усърдие, сякаш произлизали от крал Артур.

Тъй като пребивавал доста време с кралицата, в края на краищата се влюбил в нея така безпаметно, че можел да умре от любов, ако копнежът му останел незадоволен*95. Тогава замислил едно предателство, за което оттогава до днес хората не спират да говорят. Заповядал да напишат лъжливо писмо, подпечатано с подправен печат, изглеждащ досущ като истинския. Това писмо било донесено на кралицата и прочетено в присъствието на бароните от един ирландски епископ. В него пишело следното:

135. Фалшивото писмо

Изпращам ви моите поздрави. Аз съм смъртно ранен от ръката на Ланселот, който разгроми и унищожи цялата ми войска. Изпитвам към вас по-голяма благосклонност, отколкото към всички останали, заради неизменната вярност, която намерих у вас. В името на мира ви моля да провъзгласите Мордред (когото смятах за мой племенник, но който всъщност не е такъв*96) за крал на Логрия. Що се отнася до мен, няма да ме видите никога повече, защото Ланселот ме рани смъртоносно и уби Говен. Искам също така, в името на клетвите, които сте ми дали, да дадете кралицата за съпруга на Мордред. Ако не го сторите, от това могат да произлязат големи щети за вас, защото ако Ланселот научи, че тя не е омъжена, ще тръгне на война срещу вас и ще я вземе за жена, а това е нещо, от което душата ми ще страда най-много.

136. Мордред бива провъзгласен за крал

Писмото било подправено, ала именно в този си вид било прочетено пред кралицата — предателството било така добре скроено, че никой освен Мордред и един прислужник не знаел истината за него. Слушайки да го четат, Мордред се престорил на много покрусен и дори се свлякъл в несвяст пред очите на присъстващите барони.

Ала кралицата, която повярвала, че новините са истински, изпаднала в толкова дълбока скръб, че всички били обзети от голямо състрадание към нея. Целият дворец се изпълнил със силни ридания и стенания, така че дори над главите им да паднела гръмотевица от небето, никой изобщо нямало да я чуе.

Когато новината се разпространила из града и хората научили за смъртта на краля и на неговите съратници, всички — и бедни, и богати — започнали да носят траур. Наистина Артур бил най-обичаният владетел в света, защото винаги проявявал милосърдие и доброта към своите поданици.

Траурът продължил осем дни и нямало човек, който да не е съпричастен към него. Когато болката се поуталожила, Мордред повикал най-влиятелните барони и ги попитал как мислят да постъпят с предсмъртните желания на краля. Те отговорили, че ще обсъдят този въпрос, и на своя съвет решили да провъзгласят Мордред за крал, да му дадат кралицата за съпруга и да се признаят за негови васали. А решението им било такова поради две причини: най-напред, защото кралят ги помолил за това, а после, защото не виждали сред всички придворни друг благородник, достоен за тази изключителна чест, освен Мордред.

137. Кралицата бива дадена за съпруга на Мордред

Казали тогава на Мордред, че ще постъпят точно така, както им бил заръчал кралят, и Мордред ги обсипал с благодарности:

вернуться

95

134* Мотивът за влюбването на Мордред в Гениевра е заимстван от Роман за Брут (1155) на Вас. Между двете творби съществуват редица прилики: Роман за Брут е сред основните източници на Смъртта на крал Артур. Ала по отношение на еволюцията на артуровския роман двете творби емблематизират началото и края на жанра. Роман за Брут — адаптация на Историята на Джефри Монмутски — се явява междинно звено между историческата хроника и романа, между епичното и романното повествование. Смъртта на крал Артур изобразява залеза на рицарството, а в известна степен и на рицарския роман, доколкото характерна черта на жанра е неизменно щастливата развръзка на интригата, за разлика от трагичната атмосфера в Смъртта. Нещо повече, с финалните батални сцени при Солсбъри и Уинчестър романът сякаш отстъпва място на епопеята. В този смисъл Смъртта на крал Артур бележи завръщане към епическия жанр — изходно начало на Роман за Брут по пътя му към романа.

вернуться

96

135* Истината, че Мордред не е племенник, а син на Артур, е известна на основните заинтересовани страни. Тук тя бива огласена публично за пръв път от самия Мордред — истинския автор на фалшивото писмо. В частта „Агравен“ от Роман за Ланселот Мордред научава — макар и неразкрито по ясен начин — от един божи човек кои са истинските му родители. По-късно в Смъртта на крал Артур за това споменават и Гениевра (пред братовчеда й Лабор — фрагм. 141), и Артур (фрагм. 161).