— Понеже сте решили нещата да станат според волята на краля, остава само да повикаме кралицата и архиепископът, който е тук, да ми я даде за съпруга.
Всички се съгласили и казали, че ще пратят слуги да я повикат. Качили се те в нейните покои и й рекли:
— Кралице, най-високопоставените сановници в твоето кралство те очакват в двореца и те молят да отидеш при тях. Там ще чуеш онова, което искат да ти кажат. Ако не желаеш да се явиш пред тях, те ще дойдат при теб.
Тя казала, че ще отиде при тях, щом настояват. Сетне излязла от покоите си и се явила в голямата зала. При влизането й бароните се изправили на крака и я посрещнали с нужната почит. Най-красноречивият сред тях се обърнал към нея със следните думи:
— Кралице, повикахме те сред нас и дано Господ Бог обсипе и теб, и всички нас с благодатта Си. Знаем, че твоят господар крал Артур, който беше толкова добродетелен и така добре умееше да пази мира, е мъртъв. Той вече е напуснал този свят и това ни причинява безмерна болка. Но понеже едно толкова могъщо кралство, чиято власт се е разпростряла над всички земи, остана без кормчия, ние сме длъжни да се посъветваме и да изберем мъж, достоен да управлява тази толкова богата държава. Нему ти ще бъдеш дадена за съпруга, защото няма съмнение, че онзи, комуто Господ Бог отреди честта да получи това кралство, при всяко положение трябва да те вземе за своя съпруга. Изправени пред тази необходимост, ние се погрижихме да разрешим въпроса, като потърсихме мъж добродетелен и добър рицар, способен да управлява кралството. Решихме, че той ще те вземе за жена, а ние ще му се закълнем във вярност. Какво ще кажеш за това, госпожо?
Кралицата останала смаяна от тези думи и през сълзи заявила, че няма никакво желание да се омъжва.
— Кралице — отново заговорил баронът, — това не може да стане. Няма човек, който да се изправи в твоя защита, защото е недопустимо да оставим кралството без владетел, да не говорим в каква беда ще изпаднем, ако отнякъде бъдем заплашени с война. Затова ти си длъжна, ако ще и насила, да изпълниш нашата воля по този въпрос.
Тя отговорила, че по-скоро ще се лиши от кралската власт и ще напусне страната, скитайки се накъдето й видят очите, но нов съпруг няма да си вземе.
— И знаете ли защо ви казвам това? — попитала тя. — Защото никога не бих могла да намеря толкова добродетелен мъж като този, когото имах. Затова ви моля да не ми говорите повече за женитба. Казвам ви, че няма да приема това ваше искане и ще се изпълня с недоволство към вас.
Ала бароните станали доста по-настоятелни в думите си:
— Госпожо, твоето извинение не е убедително. Бъди така добра да изпълниш дълга си!
Като ги чула да говорят по този начин, тревогата й се увеличила стократно. Затова се обърнала с въпрос към онези, които говорели така нападателно с нея:
— Кажете ми, моля, кой е този, когото искате да ми дадете за повелител?
— Мордред — отговорили й те. — Между нас няма друг рицар, по-достоен да управлява цяло кралство или империя. Той е добродетелен мъж, добър рицар и много храбър човек.
Като чула тези думи, кралицата почувствала как всеки миг сърцето й не ще издържи и ще изпадне в несвяст, ала не допуснала това да си проличи от страх бароните да не го забележат, защото се обнадеждила да се освободи по начин, за който те не се били досетили. След като дълго размишлявала над техните думи, тя им отвърнала:
— Разбира се, аз ни най-малко не отричам, че Мордред е добродетелен мъж и храбър рицар, поради което не виждам особени пречки пред вашето предложение, макар и да не го приемам веднага. Оставете ми, моля, малко време, за да помисля върху него, и утре, в първия час, ще ви дам отговор.
Тогава Мордред пристъпил напред и казал:
— Кралице, ще получиш по-дълъг срок от този, за който настояваш. Ще ти дадем цели осем дни, при условие обаче, че след изтичането им ще изпълниш исканията, които бароните поставят пред теб!
Кралицата се съгласила, защото единственото, което искала, било да се отърве от тях.
С това разговорът между тях приключил. Кралицата се върнала в своите покои и се затворила вътре в компанията единствено на едно младо момиче. Озовала се сама, тя се отдала на страданието си, сякаш виждала, как целият свят рухва пред очите й. В риданията си се жалвала колко е нещастна и злочеста, удряла се по лицето и кършела ръце.