След като прекарала немалко време в жалби и стенания, тя повикала девойката и й казала:
— Иди ми доведи Лабор, кажи му да дойде, защото трябва да говоря с него.
Лабор бил забележителен рицар, братовчед на кралицата. След Ланселот той бил човекът, комуто тя имала най-голямо доверие.
Като пристигнал, тя помолила девойката да ги остави сами и затворила вратата след нея. Останала насаме с човека, комуто толкова доверявала, тя споделила отчаянието си и през сълзи му казала:
— Драги братовчеде, за Бога, дай ми съвет.
Виждайки я да страда, Лабор се присъединил към скръбта й с думите:
— Госпожо, защо да се измъчваш? Кажи ми какво те тормози и ако мога да ти помогна в твоята мъка, ще направя всичко по силите си, за да те освободя от нея. Обещавам ти това с цялата си преданост.
Кралицата му отвърнала през плач:
— Драги братовчеде, изпитвам най-голямата болка, която човек може да си представи, защото велможите в това кралство искат да ме омъжат за този вероломен предател, който — и това е самата истина — е син на моя повелител краля. Ала дори и да не е такъв, той е толкова безчестен, че за нищо на света не искам да имам нищо общо с него: по-добре да ме изгорят на кладата! Ще ти кажа какво съм замислила да направя, а ти ще ми дадеш своя съвет. Искам да напълня кулата в този град с войници, стрелци с арбалети и голямо количество провизии. Желанието ми е ти лично да ми намериш тези хора и да ги накараш един по един да се закълнат над светините, че няма да разкрият на никого защо са поставени тук. В случай, че още преди срока, в който трябва да им дам отговор, ме попитат защо изпълвам кулата с хора и храни, ще им кажа, че правя това в чест на моята сватба.
— Кралице — отвърнал Лабор, — няма на света нещо, което не бих сторил, за да те защитя. Ще намеря за теб рицари и войници, които ще охраняват тази кула, ще докарам също така и достатъчно храна в нея. А когато приключим с приготовленията, ти ще изпратиш вестител до Ланселот с молба да ти се притече на помощ. Уверявам те, че когато узнае в какво положение си, не ще се намери сила, която да го възпре да не дойде начело на войска, способна да те освободи от надвисналата над теб принуда, дори това да противоречи на волята на всички велможи в тази страна, а Мордред, убеден съм в това, не ще има смелостта да влезе в открит сблъсък с него на бойното поле. Ако пък се окаже, че месир кралят е жив — защото не вярвам да е мъртъв, — и по волята на случая вестителят го намери в Галия, то преди още да е изслушал докрай новината, той вече ще е потеглил обратно към своето кралство с цялата изведена оттук войска. Така ти ще бъдеш избавена от попълзновенията на Мордред.
Получавайки този съвет, кралицата се почувствала много щастлива, защото мислела, че по този начин ще се отърве от опасността, на която я подложили велможите в Логрия. С това разговорът между нея и братовчед й приключил.
Лабор се заел да търси доверени рицари и войници. Преди още да са изминали осемте дни, той събрал почти двеста рицари и войници, които до един положили върху светините клетва, че ще отидат в Лондонската кула и ще защитават кралицата срещу Мордред, докато могат да се съпротивляват, дори това да коства смъртта им. Цялата дейност била извършена толкова тайно, че никой извън замесените в него изобщо не разбрал какво става. Преди края на уговорения срок кралицата успяла да набави в кулата всичко необходимо, което можело да се намери в страната.
С настъпването на деня, в който Гениевра трябвало да даде отговор за бъдещата си женитба, най-влиятелните барони в кралството, свикани за целта, се събрали в голямата зала. Кралицата, която в никакъв случай не била забравила за това събитие, вече била въвела в кулата хората, които, снабдени с всички необходими оръжия, щели да й правят компания и да я защитават.
Когато всичко било готово, тя отишла при тях и първото нещо, което наредила, било да вдигнат подвижния мост. Сетне се качила на крепостните бойници и се обърнала към Мордред, който стоял в подножието на стените и започвал да си дава сметка, че му се е изплъзнала.
— Мордреде, Мордреде, за зла участ се захвана ти да се представяш едва ли не за суверен на моя господар, пожелавайки да ме притежаваш като своя жена, без да те е грижа дали съм съгласна, или не. Голяма грешка допусна ти, като повярва, че това може да стане, защото искам да знаеш, че заради тази своя страст ще си намериш смъртта.