— Сеньора — рекъл младият мъж, — непременно ще изпълня твоята заповед, ако Богу е угодно да стигна здрав и читав до кралство Гон. Ала много се боя, че не ще мога да изляза безпрепятствено от тази кула, която е обкръжена от всички страни от нашите врагове и се пази толкова добре, че не знам как ще се измъкна.
— Трябва да успееш да излезеш и да предадеш моето послание, защото ако това не стане, аз никога не ще мога да се освободя от тези предатели.
Вечерта, след като се стъмнило, младежът се простил със своята кралица и се упътил към портата на кулата. Успял да излезе и да мине през неприятелската обсада, без да бъде спрян от никого, защото всички, които го срещнали, се мислели, че е някой от техните.
Щом се отдалечил от кулата, той си потърсил място за пренощуване и успял още същата вечер да си набави доста добър кон. Сетне потеглил на път, достигнал морето и преминал на отвъдния бряг. Там той научил, че крал Артур не е мъртъв, а ръководи обсадата на град Гон. Тази новина породила у него голяма радост.
Ала сега разказът престава да говори за пратеника и се връща при крал Артур и неговите рицари.
III
Упорството на месир Говен, благородството на Ланселот
И тъй, разказът продължава с това, че след като в продължение на почти два месеца обсаждал град Гон, крал Артур се убедил, че действията му не се развиват в негова полза, защото обсадените се защитавали толкова сърцато, че непрекъснато търпял все нови и нови загуби. Един ден се видял насаме с монсеньор Говен и му казал:
— Говене, ти ме въвлече в едно безразсъдно начинание, от което никога не ще излезем с чест. Имам предвид тази война, която ти поиска да водим срещу потомците на крал Бан. Тези хора са толкова войнствени и храбри, че нямат равни на себе си. Помисли добре как да постъпим. Аз ти казвам, че можем да изгубим всичко и нищо да не спечелим, защото те се намират на своя територия, заобиколени са със съюзници, а и имат в редиците си голям брой рицари. Ако изпитваха към нас същата омраза, каквато ние изпитваме към тях, досега да ни бяха погубили, защото разполагат със значителна мощ и власт. Хайде, казвай какво да правим оттук нататък.
— Господарю — отвърнал му месир Говен, — ще поразсъждавам върху твоя въпрос и ще ти дам отговор довечера или утре сутринта.
През целия ден месир Говен бил по-вглъбен в себе си от обикновено. След като мислил и премислял, повикал един слуга и му казал:
— Върви в град Гон и кажи на Ланселот, че ако все още има безсрамието да твърди, че не е убил предателски моя брат, аз съм готов да докажа противното в двубой с него. Ако приеме моето предизвикателство и ме надвие, моят вуйчо ще върне войската си в кралство Логрия и никога повече не ще иска удовлетворение от хората в Беноик заради раздора, който ни противопостави едни на други. Ако пък аз надделея над него в тази битка, няма да искам нищо повече, а войната ще приключи, стига двамата крале да заявят, че суверенът, от когото ще са получили своите земи, е крал Артур. Ако откажат, ние няма да си отидем оттук, докато не бъдат опозорени и убити.
Като чул това, младежът се разплакал и рекъл на монсеньор Говен:
— Сеньор, какво искаш да направиш? Нима е толкова голямо желанието ти да умреш опозорен? Месир Ланселот е несравнимо изкусен и калѐн в битките рицар. Ако бъдеш убит в този двубой, ние всички ще понесем унижение и позор, понеже ти си най-добрият рицар и най-високопоставеният човек в нашата войска. Ако е угодно и на Бог, аз никога няма да изпълня такова поръчение, което ще доведе до твоята смърт. От моя страна ще бъде предателство, ако заради мен един толкова забележителен човек като теб изгуби живота си.
— Това, което казваш, е напълно безсмислено. Длъжен си да отнесеш това известие, иначе войната няма да свърши никога. Съвсем естествено е именно ние двамата с Ланселот да й сложим край, защото той я започна, а аз я продължих. Когато враждебните действия между нас бяха прекратени, аз бях този, който накарах вуйчо ми да ги възобнови. Затова е редно аз да обера лъвския пай от радостите, или да понеса цялата болка от техния изход. Можеш да бъдеш сигурен, че ако не държах на своето право, аз никога нямаше да изляза срещу Ланселот, който е — и аз съзнавам това много добре — най-добрият рицар, когото съм виждал. Ала знайно е, че вероломството е в състояние да направи негоден и най-добрия рицар, докато правото и честта могат да вдъхнат увереност и кураж и у по-незначителния. Те са и причината да не се притеснявам толкова от Ланселот, защото знам, че вината е на негова страна, а правото — на моя. Затова нито ти, нито който и да било друг не бива да изпитвате страх за мен, защото Господ Бог винаги дава подкрепата Си на правото. То е моята самоувереност, то е моята убеденост.