Тези думи на месир Говен убедили младия оръженосец, че трябва да отиде в град Гон и да предаде на Ланселот посланието, което му било заръчано да отнесе.
— Гледай да отидеш още утре, преди първия час — заръчал му накрая месир Говен.
Младежът обещал, че така и ще стори.
Тази нощ всички се въздържали да говорят повече по въпроса. Осем дни преди това воюващите страни се договорили за кратко примирие, което трябвало да приключи след идните три дни.
На другия ден, още преди първия час, оръженосецът отишъл в град Гон. Там изчакал, докато Ланселот и двамата крале станат и изслушат утринното богослужение. Когато пристигнали в голямата зала и се настанили на почетните си места, младежът отишъл при Ланселот и му казал:
— Сеньор, при теб ме изпраща месир Говен, на когото аз принадлежа. Заръча ми да ти предам, че ако вашите хора и нашите продължат да се сражават, както го правят вече месеци наред, и двете страни неминуемо ще претърпят големи загуби. Стори в такъв случай нещо добро: в случай, че си съгласен, месир Говен е готов да докаже пред очите на всички, че предателски си убил неговите братя. Ако, призовавайки те на двубой, той те доведе до безсилие да защитиш своята невинност, ти не ще можеш да избегнеш смъртта, защото несъмнено той не би могъл да вземе цял един народ като откуп за твоята глава. Ако пък ти успееш да се защитиш и го доведеш до безсилие да поддържа своето обвинение, неговият вуйчо крал Артур ще се върне в Логрия и ще ви остави на мира до края на дните си, защото никога повече няма да повдига този въпрос. Ако обаче откажеш да влезеш в двубой с месир Говен, не ще можеш да избегнеш всеобщото презрение, защото тогава на всички ще им стане пределно ясно, че ти си виновникът за престъплението, в което те обвиняват. Помисли как да постъпиш, защото това е посланието, което той ти изпраща чрез мен.
Като изслушал посланието, Ланселот се почувствал дълбоко засегнат.
— Драги приятелю — казал той, — твоите думи ми причиняват голяма мъка. Наистина никога не бих искал да се бия с монсеньор Говен, който е много добродетелен мъж и бе мой другар, откакто бях посветен в рицарски сан. Ала понеже ме обвинява в едно толкова тежко престъпление като предателството, аз ще се опозоря, ако откажа да му отговоря. Затова му предай от мое име следното: ако ми даде необходимите доказателства, че ще сдържи своето обещание, ще ме намери въоръжен на бойното поле в час, какъвто той пожелае. Сега можеш да тръгваш. Предай му всичко с точните думи, които изричам пред теб: не се боя от него, но тъй като го обичах, не бих искал да се сражавам с него.
Младежът отговорил, че ще предаде посланието му, а после си тръгнал.
Щом излязъл, крал Боорт казал на Ланселот:
— Със сигурност никой разумен мъж, какъвто би трябвало да бъде месир Говен, не би отправил такова налудничаво предизвикателство, защото всички знаят, че никога не си убивал братята му предателски, а в открита битка и на място, където имаше повече от стотина рицари.
— Ще ви кажа защо постъпва така — обадил се Лионел. — Той изпитва такава непоносима болка от загубата на братята си, че предпочита смъртта пред живота. Избрал е Ланселот като изкупителна жертва за своето отмъщение. И причината да го предизвиква така глуповато, е, че се стреми повече да умре, отколкото да живее.
— Мисля — казал тогава Ланселот, — че съвсем скоро ще се стигне до двубой между нас. Не знам какво ще се случи, но онова, в което съм сигурен, е, че ако победя аз, никога няма да посегна да го убия, защото е много добродетелен мъж и е човекът, когото съм обичал и обичам най-много, с изключение на краля.
— За Бога — възкликнал Боорт, — много странен човек си ти: да го обичаш толкова пламенно, а той да те мрази до смърт.
— Бога ми — отвърнал му Ланселот, — ако има нещо странно, то е следното: той никога не ще може да ме намрази толкова силно, че да престана да го обичам*97. Не бих посмял да оповестявам чувствата си така открито, ако не бях принуден да стигна дотам, където се намирам сега — да избирам между смъртта и живота, защото съм принуден да се бия.
97
145* Думите на Ланселот по адрес на Говен резюмират морала, въплъщаван от героя: всички негови бойни подвизи са в името на любовта — върховна добродетел, чиито проявления са любовната страст (към Гениевра), предаността към владетеля (Артур), лоялното приятелство (в случая към Говен).