Крал Артур веднага се качил на коня и поканил крал Карадос да го придружи. Третият бил месир Говен. Отправили се те на своите жребци към градските порти без оръжие, облечени поради голямата горещина в копринени дрехи. Щом се озовали близо до града, видели през портите да излизат крал Боорт, Ланселот и Хектор.
Като се приближили едни към други на такова разстояние, че да могат да разговарят, Ланселот казал на Боорт:
— Да слезем от конете и да посрещнем краля, който е най-добродетелният мъж на света.
Спътниците му отговорили, че никога няма да слязат от конете си пред лицето на своя смъртен враг. Ланселот обаче им отвърнал, че той ще слезе от обич към краля, дори сега да е негов неприятел. Докато говорел, той стъпил на земята, последван от двамата му спътника.
Тогава кралят казал на двамата си придружители:
— Кълна се в Господ, тези трима души имат безспорни качества, за което заслужават голямо уважение. Изтънчеността и благородството им са несравними. Ако пък говорим за рицарските им качества, в това отношение те нямат равни в целия свят. Дано да е по волята на Господ Бог предишното приятелство да се завърне някак си между нас: тогава ще бъда по-щастлив, отколкото ако някой ми подари най-хубавия град на света.
Сетне също слязъл от коня, последван от своите спътници. Ланселот се приближил и го поздравил, изпълнен с притеснение и срам, ала кралят не отвърнал на поздрава му, защото съзнавал, че месир Говен ще се почувства много обиден от това. Пръв заговорил Ланселот:
— Сеньор, поканихте ме да дойда, за да разговаряме, и аз съм тук, за да чуя какво искате да ми кажете.
Тогава напред излязъл месир Говен, който взел думата вместо краля:
— Ланселоте, кралят дойде тук, за да изпълни онова, което ти поиска от него. Знаеш, че между мен и теб започна борба на живот и смърт заради моите братя, които ти уби вероломно и предателски. Това е известно на всички. Ала ти едва ли би искал, мисля си аз, след края на тази битка да започне следващата. Желаеш ли в такъв случай кралят да ти обещае, че ако надделееш над мен в този двубой, нито той, нито неговите хора не ще ви причинят никога повече каквито и да било неприятности, докато е жив, а ще вдигнат обсадата и ще се завърнат в своята страна?
— Месир Говен — отговорил Ланселот, — ако си съгласен, аз доброволно ще се откажа от тази битка дори с риск позорът от това да се стовари изцяло върху мен и всички да ме обвинят в страхливост. Вие — и ти, и кралят, който е до теб — сте направили толкова много за мен, че вземането на решение да вдигна оръжие срещу вас е много мъчително. Знайте, че ако говоря така, то не е от малодушие или защото се боя от вас, а единствено от любезност и добри чувства. Защото озова ли се въоръжен върху седлото на коня, аз ще бъда — ако такава е волята на Господ — напълно способен да се защитавам. Не го казвам и от самохвалство, нито защото си най-доблестният рицар на света, а защото най-съкровеното ми желание е между нас отново да се възцари мир. За да постигнем този мир, аз съм готов по всяко време да направя всичко, което поискате от мен, дори да стана ваш васал заедно с брат ми Хектор. Целият ми род ще ви даде клетва за вярност с изключение на двамата крале, защото не бих искал да ги виждам подчинени на някой друг. Склонен съм да извърша всичко това, та дори и повече: готов съм да се закълна върху светините, ако пожелаете още сега, в този момент, че утре преди първия час ще напусна Гон и с боси крака, облечен в най-груба дреха, съвсем сам, ще отида в изгнание, което ще продължи десет години. Ако през това време умра, още отсега ви опрощавам вината за моята смърт и всички прегрешения към моя род. А ако се върна след тези десет години и ти, както и монсеньор кралят, сте още живи, искам да се присъединя към вашата компания, както бе в миналото. Освен всичко друго, за да няма оттук насетне никакъв повод за коварства и лъжи, ще ти дам и още една клетва, за каквато ти дори и не си помислил: готов съм да се закълна над светите реликви, че в никакъв случай не съм убил нарочно твоя брат Гахериет и че неговата смърт ми причини само мъка, а не задоволство. Готов съм да сторя всичко това, и то не защото изпитвам кой знае каква боязън от теб, а защото смятам, че ще е голямо нещастие един от нас да убие другия.
Като чул щедрите предложения на Ланселот, целящи да спасят мира, Артур бил много развълнуван, защото не можел да повярва, че е готов на такива отстъпки. Затова се обърнал към монсеньор Говен със сълзи на очи: