— Драги племеннико, за Бога, направи това, което Ланселот иска от теб, защото той ти предлага всички удовлетворения, които един рицар би могъл да даде на друг за смъртта на негов роднина. Повярвай ми, никой прославен мъж, какъвто той безспорно е, не би казал това, което той току-що ни съобщи.
— Не — отвърнал месир Говен, — молбите нямат място тук. Бих предпочел да бъда пронизан с копие право в гърдите, или да ми бъде изтръгнато сърцето, отколкото да се откажа от онова, което се заклех да сторя с цената на живота си дори.
След което подал на краля своя залог с думите:
— Готов съм да докажа, че Ланселот е убил вероломно моите братя: нека двубоят бъде насрочен за ден, който ти ще избереш.
Ланселот пристъпил на свой ред и през сълзи казал на краля:
— Понеже виждам, че няма как да избегнем двубоя, ако се откажа сега, всички ще престанат да ме смятат за рицар. Ето и залога за моята защита. Безкрайно съм натъжен, че съм принуден да действам по този начин. Нека двубоят се състои утре, ако и монсеньор Говен даде своето съгласие.
Говен веднага приел предложението, а кралят — залозите на двете страни. Тогава Ланселот му казал:
— Сеньор, искам от теб в качеството ти на крал да ми дадеш дума, че ако Господ Бог ме удостои с победа в тази битка, ще вдигнеш обсадата на този град и ще се оттеглиш в кралство Логрия с цялата си войска и докато си жив, никога повече няма да ни причиняваш неудобства или щети — нито ти, нито друг някой от твоя род, ако ние не започнем да ви вредим.
Кралят дал дума, че така и ще бъде.
Сетне двете страни се разделили, ала миг преди да си тръгнат, Хектор се обърнал към монсеньор Говен с думите:
— Месир Говен, ти току-що отказа най-достойното предложение и най-щедрото обещание за обезщетение, каквито един толкова прочут владетел като месир Ланселот е давал някога. Що се отнася до мен, аз, разбира се, бих искал това да ти донесе нещастие, и дори съм убеден, че то ще те сполети.
Ланселот казал на Хектор да замълчи, защото е наговорил твърде много необмислени думи, след което всички се качили на конете и се разделили: едните се върнали в града, а другите се отправили към своите шатри.
Ала едва ли сте чували някога стенания и вопли като тези, които месир Ивен надал, когато научил, че решението за битката между Говен и Ланселот било потвърдено от двете страни и че тя вече нямало как да бъде избегната. Затичал се тогава той към монсеньор Говен и започнал яростно да го порицава:
— Сеньор, защо постъпи ти по този начин? Нима изпитваш такава омраза към живота, че предприе да се биеш срещу най-добрия рицар на света, срещу когото никой никога не е успял да устои, без да претърпи поражение? Защо тръгваш да се биеш срещу такъв човек, и то при положение, че неправият всъщност си ти, а онзи, който защитава своето право, е той? Никога досега не си извършвал такава глупост!
— Не се тревожи, месир Ивен, аз съм твърдо убеден, че правото е на моя страна, а вината — на негова. Ето защо увереността ми в битката с него е толкова голяма, пък ако ще той да бе два пъти по-добър, отколкото е!
— Така е, Ивен — рекъл крал Артур — аз бих предпочел да загубя половината от моето кралство, отколкото да виждам докъде стигнаха нещата. Ала след като не можем да върнем предишното положение, ще изчакаме развитието на събитията и ще се уповаваме на милостта на Господ Бог. Всъщност поведението на месир Говен е още по-неразбираемо, като се има предвид, че в замяна на мирно споразумение Ланселот му предложи да стане негов васал заедно с целия си род, с изключение на двамата крале. Ако пък и това не му достига, да отиде в доброволно изгнание за цели десет години, а след завръщането да не иска нищо друго, освен да бъде приет отново в нашата компания.
— Бога ми — възкликнал месир Ивен, — наистина много щедро предложение! При това положение от наша страна не виждам нищо освен неблагоразумие и вироглавство. Дано Господ не позволи от това да произлязат гибелни последствия, защото никога не съм изпитвал такъв страх, че може да ни постигне голямо нещастие. За мен е очевидно, че правото е на страната на нашия противник, а вината — на наша страна.
Голяма била мъката на Артур и неговите хора в кралския стан, че месир Говен е решил да се бие с Ланселот. И най-големите храбреци леели сълзи и не смеели да кажат на глас онова, което сърцата им изричали шепнешком.